„Смили се над мен, Боже, според милосърдието Си; според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми. Измий ме съвършено от  беззаконието ми и ме очисти от греха ми.“ (Псалом 51:1-2)

С една приятелка си говорехме за млад баща, който оставил жена си и двете си деца. Тя поклати глава и заяви: „Никога не бих си простила, ако извърша такова нещо.“ Тези нейни думи ме впечатлиха. Помислих си колко пъти съм чувала някой да казва: „Даже и Бог да ми прости, аз не бих си простил!“
Замислих се за апостол Петър и как той се отрече от Исус (Лука 22:61-62). Какво щеше да стане, ако Петър бе изпаднал в безкрайно самообвинение и бе отказал Божията прошка, защото сам не би могъл да си прости? Нямаше да го има силното Му свидетелство и важната му роля в ранната Църква. Какво направи Петър? Прие прошката и продължи напред.
Точно заради нестихващото самообвинение и омраза към самия себе си много хора пропиляват живота си в алкохолизъм, наркотични зависимости и какви ли не други пагубни навици. Без силата на прошката не можем да служим на Бога. Затова нека не забравяме, че сме призовани не само да прощаваме, но и да приемаме прошка и да прощаваме на самите себе си.

Молитва: Господи, помогни ни са простим на себе си, както и ти ни прости. Амин.

Мисъл на деня: Само когато си простим, ще можем да просължим напред в служение на Бога.

Автор: Карън Коган (Ню Мексико)

Да се молим за: НАРКОМАНИТЕ