„Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално - това зачитайте.“ (Фил. 4:8)

За прочит: Йоан 4:4-14

Опитвайки се да слушам и запомням с точност думите на Божието Слово, копнеех за онази радост, описана по неговите страници. Вярвах на всичко, което семейството и хората от църквата ми казваха, но в сърцето ми все още имаше празнота. Молех се, а в отговор получавах само мълчание.
Завиждах на онези новородени Християни, които разказваха с ентусиазъм за това как са открили Господа. Започнах дори да се питам дали не съм обречена да не почувствам обновлението, което Христос ни обещава. Това обаче бе въпрос, който не смеех да задам на глас. Групата за изучаване на Библията също не можеше да ми даде отговора, който търсех. Не спирах да моля Господ да ми даде от живата вода, за която говореше на самарянката.
Чух така жадуваният отговор от проповедта на едно неделно богослужение. Пасторът каза: „Насочете вниманието си върху чудните дарове, които Бог ни подарява всеки ден и отправете към Него своята искрена възхвала и благодарност.“ Радостта, която жадувах, изпълни сърцето ми постепенно. Като начало, започнах да се любувам на прекрасното Божие творение. Всеки ден откривах нови и нови дарове от нашия Създател. Промених молитвите си - вместо да изисквам, започнах да благодаря.

Молитва: Мили Боже, благодарим Ти, че ни обграждаш с благословения. Нека не забравяме за Твоето величие и да Те възхваляваме всеки ден. Амин.

Мисъл на деня: Благодарността носи дълбока радост.

Автор: Рут Уилърт (Ню Йорк)

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ СТРАХУВАТ ДА ЗАДАДАТ СВОИТЕ ВЪПРОСИ.