Постинг
07.04.2017 05:01 -
Двата вида покаяние
В човешкият живот има два основни вида покаяние. Единият вид се нарича "Светско покаяние." Това е най-често срещаното покаяние, което се наблюдава у вярващи и невярващи. То се характеризира с чувство, предизвикано от страха да не те хванат. В това покаяние, хората признават неприятните последици от греха си и са убедени, че са виновни. Това води до повърхностна мъка, която води до временна промяна, но не и към истинско скъсване с неправдата. Най-често това покаяние е с цел да се избегне пердаха и големите шамари, както и да не бъдем наказани от Бог и да не отидем в Ада. Това покаяние от само себе си не е валидно, понеже вероятността да направите това престъпление/грях отново, е почти 100%. Никой не спира да греши от страх. Този страх преминава и човека се връща в старите си пътища – както един крадец, който е бил в затвора десет пъти и все е бил освобождаван от комисията заради това, че изкрено е съжалил за постъпките си – и пак продължава да краде след като излезе т.е. той се покайва само и само, за да отърве затвора и пердаха. Неизвестен автор пише: "Има огромна разлика между светска скръб и даденото от Бога покаяние. Плътта може да чувства угризения, да признае своите лоши дела и да се срамуват от себе си. Въпреки това, този вид на отвращение от минали действия може да бъде бързо пренебрегнат и човека може скоро да се върнете към старите си, нечестиви си пътища.”
Трябва да отбележим, че страхът от наказание е хубаво нещо, което до степен възпира греха, но е само като начална мярка за християнина. Много от нас, вярващите в Исус Христос, сме се покаяли от страх – да не отидем в Ада, да не би да изпитаме Божият гняв и подобни … и това е добре, понеже Словото казва “страхът от Господа е начало на мъдростта.”
Другият вид покаяние, който аз смея да кажа е истинското покаяние, водещо до прошка е т.нар “скръб по Бога.” Това покаяние не е с цел да се отърве пердаха или ада, а то е с цел да осъзнаем колко сме наранили, чрез нашите си грехове, любовта на живота ни, Исус Христос. Това покаяние е предизвикано от любов, а не от страх. Независимо как сме повярвали в Бог, дали чрез покаяние основано на страх или не, ние сме призовани да Го обичаме, защото Той първо възлюби нас.
Когато нараним любим човек, ние си искаме прошка/покайваме се не от страх, че ще скъса с нас или ще се разведе с нас, или че повече няма да ни е приятел, или че ще ни набие (ако е така, то има проблем във вашата връзка с човека), а от любов – понеже го/я обичаме, и сме го/я наскърбили. Покаянието, което е истинско е въз основа на “скръб по Бога” от това, че ние скърбим, че сме наранили Бог с греха си, и искаме да не Го нараняваме вече – затова се покайваме. И както страхът от Господа е начало на мъдростта, то след като сме Го опознали (помъдряли в Него 1 Йоан 5:20) ние трябва да Го обичаме – понеже:
"В любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха; защото страхът има в себе си наказание и който се страхува, не е стигнал до съвършенство в любовта." 1 Йоаново 4:18
Това покаяние, приятели, е истинското! То е придружено от осъждане на греха, което е работа на Светия Дух . Това произтича от осъзнаването, че сме наранили святият Бог.
Прочетете по-долу как Павел описва истинското покаяние на коринтяните, след като те са съгрешили – и забележете, че завършва – че така искрено, от обич към Бог са се покаяли, че Отец им ги е очистил от вината им.(чисти в това нещо).
"Защото, ето, това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво наказание на злото! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо." 2 Коринтяни 7:11
Източник: http://www.ebckazanlak.com
Трябва да отбележим, че страхът от наказание е хубаво нещо, което до степен възпира греха, но е само като начална мярка за християнина. Много от нас, вярващите в Исус Христос, сме се покаяли от страх – да не отидем в Ада, да не би да изпитаме Божият гняв и подобни … и това е добре, понеже Словото казва “страхът от Господа е начало на мъдростта.”
Другият вид покаяние, който аз смея да кажа е истинското покаяние, водещо до прошка е т.нар “скръб по Бога.” Това покаяние не е с цел да се отърве пердаха или ада, а то е с цел да осъзнаем колко сме наранили, чрез нашите си грехове, любовта на живота ни, Исус Христос. Това покаяние е предизвикано от любов, а не от страх. Независимо как сме повярвали в Бог, дали чрез покаяние основано на страх или не, ние сме призовани да Го обичаме, защото Той първо възлюби нас. Когато нараним любим човек, ние си искаме прошка/покайваме се не от страх, че ще скъса с нас или ще се разведе с нас, или че повече няма да ни е приятел, или че ще ни набие (ако е така, то има проблем във вашата връзка с човека), а от любов – понеже го/я обичаме, и сме го/я наскърбили. Покаянието, което е истинско е въз основа на “скръб по Бога” от това, че ние скърбим, че сме наранили Бог с греха си, и искаме да не Го нараняваме вече – затова се покайваме. И както страхът от Господа е начало на мъдростта, то след като сме Го опознали (помъдряли в Него 1 Йоан 5:20) ние трябва да Го обичаме – понеже:
"В любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха; защото страхът има в себе си наказание и който се страхува, не е стигнал до съвършенство в любовта." 1 Йоаново 4:18
Това покаяние, приятели, е истинското! То е придружено от осъждане на греха, което е работа на Светия Дух . Това произтича от осъзнаването, че сме наранили святият Бог.
Прочетете по-долу как Павел описва истинското покаяние на коринтяните, след като те са съгрешили – и забележете, че завършва – че така искрено, от обич към Бог са се покаяли, че Отец им ги е очистил от вината им.(чисти в това нещо).
"Защото, ето, това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво наказание на злото! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо." 2 Коринтяни 7:11
Източник: http://www.ebckazanlak.com
Няма коментари
