Прочит: Псалом 139:1-10

„Издирваш ходенето ми и лягането ми и знаеш всичките ми пътища.“ (Пс. 139:3)

Преди да се разболея от рак, не познавах разликата между умората и пълното изтощение. Умората все пак ми оставя някакви вътрешни сили, които ме карат да свърша някоя работа, но когато съм изтощена, не мога да помръдна. Болестта ме изсмукваше. Понякога нямах сила дори да се храня или да се изкъпя. Спомнях си една сутрин, в която единственото нещо, на което бях способна, бе да простена.
Веднъж прочетох думите от Псалом 38:9: „Господи, известно е пред теб всичкото ми желание и стенанието ми не е скрито от Теб“. Какво насърчение изпитах! Бог знае за моите стенания, колкото и слаба да се чувствам. Той ме обича, независимо колко съм обезсърчена, знае точно какво изпитвам и за какво копнея.
Поразена съм от Божията безусловна любов към нас, поради която той чува и най-тихите ни въздишки. Дори ако страданието ни изглежда като огромен товар за нас, Бог никога не престава да ни помага.
Автор: Марк Вайнрих (Невада)

Молитва: Боже, благодарим Ти, че няма нищо, което да ни отдели от Теб. Бъди наша утеха в страданието и ни давай мир. Амин.

Мисъл за деня: Колкото и слаби да се чувстваме, Бог милостиво ни привдига.

Да се молим за: ХОРАТА, БОЛНИ ОТ РАК.   http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/2017/03/14/vsiaka-vyzdishka.1515261