Постинг
09.02.2017 05:30 -
Роуз Прайс - еврейската Кори Тен Буум
Източник: https://www.youtube.com/watch?v=hBWH29lJSX0
(Предаването на Сид Рот - Свръхестествено е!)
Сид Рот: Роуз Прайс е израснала в малък град в Полша. Какви спомени имаш във връзка с Господ Исус?
Роуз Прайс: Какво си спомням ли? Многото синини по тялото ми в името на Исус. А веднъж бях ударена по главата от един свещеник с кръст, на който беше и прикованият Исус. Престъплението, което бях извършила беше, че вървях по тротоара от чиято страна се намираше църквата.
С.Р.: Значи на евреите не е било позволено да минават от там ...
Р.П.: Не, защото аз - еврейката, осквернявах църквата. Бях само на 7 или на 8 годинки ... Антисемитизма - бях много добре запозната с него. Наричаха ме: „Убийца на Христос“, „мръсна еврейка“ ... замеряха ме с камъни, когато учех в полско училище ... знаех, че бях различна. И през 1939 г., на 1-ви септември, Германия нахлу и завладя Полша. За много кратък период от време нас (евреите) ни изхвърлиха от училище ...
С.Р.: Какво обяснение ви дадоха за това, че вече не можете да ходите на училище?
Р.П.: Те просто ни казаха никога повече да не се връщаме: „Вие евреите, никога повече да не стъпвате на училище!“ Следващото, което се случи беше, че ни изгониха от домовете ни и ни изпратиха в гетото.
РОУЗ ПРАЙС БИЛА ИЗПРАТЕНА В КОНЦЕНТРАЦИОННИЯТ ЛАГЕР БЕРГЕН-БЕЛСЕН, СЛЕД КОЕТО БИЛА ПРЕМЕСТЕНА В ДАХАУ.
С.Р.: Разкажи ми какъв беше живота в лагера.
Р.П.: О, Боже! Понякога ние работехме по цял ден. Постоянно ни биеха. Трябваше да направим определен брой кутии с амуниции на ден и ако не успееш, просто не ти позволяваха да напуснеш машината ... работното си място. Трябваше да изпълниш нормата. Ако се налагаше, ще стоиш цяла седмица там без да спираш да работиш. Храната ни се състоеше от едно парче хляб, дебело четвърт инч, една чаша кафе и понякога чаша супа. Изтезания - всеки петък. Строяваха ни и ни водеха под строй в горната стая. Да, точно така я наричаха - горната стая. Изобщо всичко, което се правеше беше в името на Исус.
С.Р.: Разкажи ми за най-лошото нещо, което ти се е случило в лагера лично на теб.
Р.П.: Толкова са много ... Мисля, че това са опитите. В Берген-Белсен ни накараха да се съблечем и да стоим на снега 24 часа. Спомням си, че всичко започна през нощта. Стояхме цялата нощ и целият ден. Много хора умряха. Те просто падаха на земята ... Това беше и причината аз да оцелея. Техните тела падаха върху мен. Те (нацистите) идваха през определено време да вземат кръв от нас. Целият експеримент се състоеше в това да се разбере колко бързо може да замръзне кръвта ... а хората умираха.
С.Р.: Случило се обаче чудо - ти си оцеляла! Защо мислиш, че точно ти си оцеляла? Как така ти си оцеляла, а толкова много не?
Р.П.: В продължение на много, много години аз си задавах същият въпрос: „Защо Бог ме наказва?“, понеже се чувствах толкова виновна, че съм оцеляла; че точно аз съм останала жива. Имаше много по-достойни хора от мен, които заслужаваха да живеят.
С.Р.: И така, ти пристигаш в Америка, сключваш брак, изключително активна си в живота на синагогата, намираща се точно срещу твоята къща ... Била си президент там ли? Но ти дори не си вярвала в Бога! Какво тогава правиш в синагогата?
П.Р.: Бях много общителна, добра еврейка. Светски човек ...
С.Р.: Но един ден, дъщеря ти се прибира у дома и ти казва: „Аз вярвам в Исус.“ Какво се случи?
Р.П.: Ами след като се свестих и дойдох на себе си, точно след три дни - аз я изгоних от къщи.
С.Р.: Изхвърлила си от къщи собствената си дъщеря? Но защо?
Р.П.: Защото тя беше отишла при врага ми. Защото в Неговото име, в името на Исус бяха сторени всички тези зверства!
С.Р.: Значи си изритала дъщеря си от къщи. Но няколко дни по-късно, по-малката ти дъщеря ... и историята се повтаря.
Р.П.: Да. Случи се същото. Един ден съпругът ми отиде да провери как са момичетата ни. И ги намерил, седящи на пода, молещи се за мен. Почувствал се толкова зле, че седнал на пода и започнал да се моли заедно с тях. Трябва да знаеш - мъжа ми не беше човек на молитвата. Костваше ми доста усилия дори да го накарам да дойде с мен в синагогата.
С.Р.: И изведнъж повярвал в Исуса?!
Р.П.: Да.
С.Р.: Можете ли да си представите тази картина - цялото ѝ семейство вече вярва в Исус! А ти потърси ли помощ при Равина?
Р.П.: Разбира се. Тичах при него и деня, и нощя, докато един ден не отидох при него с 53-та глава от Книгата на пророк Исая. Тогава той ... ме изгони.
С.Р.: Но защо равина те е изгонил? Та ти си президента на женската организация в синагогата!
Р.П.: Защото на еврейките не е позволено да четат 53 глава от Исая.
С.Р.: Но 53 глава е част от еврейските писания?
Р.П.: Няма значение. На еврейските жени не им е позволено да четат 53 глава от Книгата на пророк Исая.
С.Р.: И това ли беше причината, която те накара да повярваш в Христос? Защото той те изгони ли?
Р.П.: Това ме ядоса достатъчно, за да ме накара да взема Библията на дъщеря ми, преводът на Кинг Джеймс, да сляза в мазето и да започна да чета двете (Старият и Новият Завет) Библии.
С.Р.: Защо пък в мазето?
Р.П.: За да не види никой, че чета Библията. Аз съм еврейка, еврейките не четат тези работи! Започнах с Еванглието на Матей и търсех в него убиеца Исус.
С.Р.: Какво намери обаче?
Р.П.: Намерих Едно Агне. Не намерих убиеца. Знаеш ли, Той ни обича толкова много!
С.Р.: Веднъж поканих Роуз да дойде с мен в Берлин, Германия. Там щеше да се проведе християнско събрание. Бяха ме помолили да доведа и няколко души, които да говорят пред аудиенцията. Но тя не искаше да дойде. Защо не искаше да дойдеш, Роуз?
Р.П.: Да се върна в онази прокълната страна - Германия и да говоря за прошката! Стига, де, имай милост към мене!
С.Р.: Но въпреки всичко, ние тримата - ти, съпругът ти и аз, се качихме на самолета ...
Р.П.: Не ми припомняй, беше ужасен полет.
С.Р.: Но когато ти застана по средата на онзи голям стадион ... между другото, това беше стадиона, на който Хитлер е казал, че те (нацистите) ще властват и господстват во веки веков. На този стадион, през този ден, се развяваха еврейски знамена, имаше млади немци-християни, със закачени еврейски звезди по дрехите си ... Какъв ефект възпроизведе тази гледка върху теб?
Р.П.: Определено имаше ефект. Аз махнах звездата, която носех. Ти също махна еврейската звезда, която носеше, понеже отивахме в Германия. Но ето ни сега в Германия, заобиколени от немци, закачили на дрехите си еврейски символи.
С.Р.: След като ти изнесе реч пред събранието, един мъж се приближи към теб. Какво искаше от тебе? Какво ти каза?
Р.П.: Всъщност, 6-7 мъже се приближаха, но точно този човек ме помоли да му простя, защото е бил надзирател в Дахау. Да, аз бях в лагера в Дахау.
С.Р.: Кажи ми, моля те, ама съвсем искрено, в този момент, каква мисъл мина през ума ти?
Р.П.: Да го убия.
С.Р.: Защо?
Р.П.: Защото неговата работа беше да изпълнява наказанията. Неговото най-леко наказание беше да ни хвърля на земята с лице в калта, да стъпва върху нас и да ни чупи костите. Защото ние бяхме буквално само кожа и кости. Много от хората просто оставаха да лежат в калта ... И да ни биеше, постоянен побой. А ето го сега, коленичил пред мене ...
С.Р.: И какво искаше?
Р.П.: Да му простя. „Да ти простя ли?!, помислих си аз, По-скоро ще те изпратя там, където ти искаше да ме пратиш!“ Дори не си спомнях дали бях говорила за прошката. Бях в полу-съзнание някак си. Единственото, което беше пред очите ми беше, че този човек ме беше удрял, че ме беше наранявал и че трябва просто да му извия врата, и че сега имам шанса да го сторя. Вдигнах ръце, но Господ хвана ръцете ми и ги свали. И точно заради този момент племенникът на Кори Тен Бум - Питър ме нарече „Еврейската Кори Тен Бум.“ ... в момента когато видя как ръцете ми се отпуснаха.
С.Р.: И какво стана когато ръцете ти се отдръпнаха?
Р.П.: Мъжът се изправи и аз казах, за първи път от дълго време насам на немски език: „Добре, ще ти простя.“ Но просто го казах, не го имах пред вид. Отне ми известно време да се науча да прощавам. Днес обаче мога да кажа, че напълно прощавам, не само на немците, но и на поляците.
Превод: Роза Саронова
(Предаването на Сид Рот - Свръхестествено е!)
Сид Рот: Роуз Прайс е израснала в малък град в Полша. Какви спомени имаш във връзка с Господ Исус?
Роуз Прайс: Какво си спомням ли? Многото синини по тялото ми в името на Исус. А веднъж бях ударена по главата от един свещеник с кръст, на който беше и прикованият Исус. Престъплението, което бях извършила беше, че вървях по тротоара от чиято страна се намираше църквата.
С.Р.: Значи на евреите не е било позволено да минават от там ...
Р.П.: Не, защото аз - еврейката, осквернявах църквата. Бях само на 7 или на 8 годинки ... Антисемитизма - бях много добре запозната с него. Наричаха ме: „Убийца на Христос“, „мръсна еврейка“ ... замеряха ме с камъни, когато учех в полско училище ... знаех, че бях различна. И през 1939 г., на 1-ви септември, Германия нахлу и завладя Полша. За много кратък период от време нас (евреите) ни изхвърлиха от училище ...
С.Р.: Какво обяснение ви дадоха за това, че вече не можете да ходите на училище?
Р.П.: Те просто ни казаха никога повече да не се връщаме: „Вие евреите, никога повече да не стъпвате на училище!“ Следващото, което се случи беше, че ни изгониха от домовете ни и ни изпратиха в гетото.
РОУЗ ПРАЙС БИЛА ИЗПРАТЕНА В КОНЦЕНТРАЦИОННИЯТ ЛАГЕР БЕРГЕН-БЕЛСЕН, СЛЕД КОЕТО БИЛА ПРЕМЕСТЕНА В ДАХАУ.
С.Р.: Разкажи ми какъв беше живота в лагера.
Р.П.: О, Боже! Понякога ние работехме по цял ден. Постоянно ни биеха. Трябваше да направим определен брой кутии с амуниции на ден и ако не успееш, просто не ти позволяваха да напуснеш машината ... работното си място. Трябваше да изпълниш нормата. Ако се налагаше, ще стоиш цяла седмица там без да спираш да работиш. Храната ни се състоеше от едно парче хляб, дебело четвърт инч, една чаша кафе и понякога чаша супа. Изтезания - всеки петък. Строяваха ни и ни водеха под строй в горната стая. Да, точно така я наричаха - горната стая. Изобщо всичко, което се правеше беше в името на Исус.
С.Р.: Разкажи ми за най-лошото нещо, което ти се е случило в лагера лично на теб.
Р.П.: Толкова са много ... Мисля, че това са опитите. В Берген-Белсен ни накараха да се съблечем и да стоим на снега 24 часа. Спомням си, че всичко започна през нощта. Стояхме цялата нощ и целият ден. Много хора умряха. Те просто падаха на земята ... Това беше и причината аз да оцелея. Техните тела падаха върху мен. Те (нацистите) идваха през определено време да вземат кръв от нас. Целият експеримент се състоеше в това да се разбере колко бързо може да замръзне кръвта ... а хората умираха.
С.Р.: Случило се обаче чудо - ти си оцеляла! Защо мислиш, че точно ти си оцеляла? Как така ти си оцеляла, а толкова много не?
Р.П.: В продължение на много, много години аз си задавах същият въпрос: „Защо Бог ме наказва?“, понеже се чувствах толкова виновна, че съм оцеляла; че точно аз съм останала жива. Имаше много по-достойни хора от мен, които заслужаваха да живеят.
С.Р.: И така, ти пристигаш в Америка, сключваш брак, изключително активна си в живота на синагогата, намираща се точно срещу твоята къща ... Била си президент там ли? Но ти дори не си вярвала в Бога! Какво тогава правиш в синагогата?
П.Р.: Бях много общителна, добра еврейка. Светски човек ...
С.Р.: Но един ден, дъщеря ти се прибира у дома и ти казва: „Аз вярвам в Исус.“ Какво се случи?
Р.П.: Ами след като се свестих и дойдох на себе си, точно след три дни - аз я изгоних от къщи.
С.Р.: Изхвърлила си от къщи собствената си дъщеря? Но защо?
Р.П.: Защото тя беше отишла при врага ми. Защото в Неговото име, в името на Исус бяха сторени всички тези зверства!
С.Р.: Значи си изритала дъщеря си от къщи. Но няколко дни по-късно, по-малката ти дъщеря ... и историята се повтаря.
Р.П.: Да. Случи се същото. Един ден съпругът ми отиде да провери как са момичетата ни. И ги намерил, седящи на пода, молещи се за мен. Почувствал се толкова зле, че седнал на пода и започнал да се моли заедно с тях. Трябва да знаеш - мъжа ми не беше човек на молитвата. Костваше ми доста усилия дори да го накарам да дойде с мен в синагогата.
С.Р.: И изведнъж повярвал в Исуса?!
Р.П.: Да.
С.Р.: Можете ли да си представите тази картина - цялото ѝ семейство вече вярва в Исус! А ти потърси ли помощ при Равина?
Р.П.: Разбира се. Тичах при него и деня, и нощя, докато един ден не отидох при него с 53-та глава от Книгата на пророк Исая. Тогава той ... ме изгони.
С.Р.: Но защо равина те е изгонил? Та ти си президента на женската организация в синагогата!
Р.П.: Защото на еврейките не е позволено да четат 53 глава от Исая.
С.Р.: Но 53 глава е част от еврейските писания?
Р.П.: Няма значение. На еврейските жени не им е позволено да четат 53 глава от Книгата на пророк Исая.
С.Р.: И това ли беше причината, която те накара да повярваш в Христос? Защото той те изгони ли?
Р.П.: Това ме ядоса достатъчно, за да ме накара да взема Библията на дъщеря ми, преводът на Кинг Джеймс, да сляза в мазето и да започна да чета двете (Старият и Новият Завет) Библии.
С.Р.: Защо пък в мазето?
Р.П.: За да не види никой, че чета Библията. Аз съм еврейка, еврейките не четат тези работи! Започнах с Еванглието на Матей и търсех в него убиеца Исус.
С.Р.: Какво намери обаче?
Р.П.: Намерих Едно Агне. Не намерих убиеца. Знаеш ли, Той ни обича толкова много!
С.Р.: Веднъж поканих Роуз да дойде с мен в Берлин, Германия. Там щеше да се проведе християнско събрание. Бяха ме помолили да доведа и няколко души, които да говорят пред аудиенцията. Но тя не искаше да дойде. Защо не искаше да дойдеш, Роуз?
Р.П.: Да се върна в онази прокълната страна - Германия и да говоря за прошката! Стига, де, имай милост към мене!
С.Р.: Но въпреки всичко, ние тримата - ти, съпругът ти и аз, се качихме на самолета ...
Р.П.: Не ми припомняй, беше ужасен полет.
С.Р.: Но когато ти застана по средата на онзи голям стадион ... между другото, това беше стадиона, на който Хитлер е казал, че те (нацистите) ще властват и господстват во веки веков. На този стадион, през този ден, се развяваха еврейски знамена, имаше млади немци-християни, със закачени еврейски звезди по дрехите си ... Какъв ефект възпроизведе тази гледка върху теб?
Р.П.: Определено имаше ефект. Аз махнах звездата, която носех. Ти също махна еврейската звезда, която носеше, понеже отивахме в Германия. Но ето ни сега в Германия, заобиколени от немци, закачили на дрехите си еврейски символи.
С.Р.: След като ти изнесе реч пред събранието, един мъж се приближи към теб. Какво искаше от тебе? Какво ти каза?
Р.П.: Всъщност, 6-7 мъже се приближаха, но точно този човек ме помоли да му простя, защото е бил надзирател в Дахау. Да, аз бях в лагера в Дахау.
С.Р.: Кажи ми, моля те, ама съвсем искрено, в този момент, каква мисъл мина през ума ти?
Р.П.: Да го убия.
С.Р.: Защо?
Р.П.: Защото неговата работа беше да изпълнява наказанията. Неговото най-леко наказание беше да ни хвърля на земята с лице в калта, да стъпва върху нас и да ни чупи костите. Защото ние бяхме буквално само кожа и кости. Много от хората просто оставаха да лежат в калта ... И да ни биеше, постоянен побой. А ето го сега, коленичил пред мене ...
С.Р.: И какво искаше?
Р.П.: Да му простя. „Да ти простя ли?!, помислих си аз, По-скоро ще те изпратя там, където ти искаше да ме пратиш!“ Дори не си спомнях дали бях говорила за прошката. Бях в полу-съзнание някак си. Единственото, което беше пред очите ми беше, че този човек ме беше удрял, че ме беше наранявал и че трябва просто да му извия врата, и че сега имам шанса да го сторя. Вдигнах ръце, но Господ хвана ръцете ми и ги свали. И точно заради този момент племенникът на Кори Тен Бум - Питър ме нарече „Еврейската Кори Тен Бум.“ ... в момента когато видя как ръцете ми се отпуснаха.
С.Р.: И какво стана когато ръцете ти се отдръпнаха?
Р.П.: Мъжът се изправи и аз казах, за първи път от дълго време насам на немски език: „Добре, ще ти простя.“ Но просто го казах, не го имах пред вид. Отне ми известно време да се науча да прощавам. Днес обаче мога да кажа, че напълно прощавам, не само на немците, но и на поляците.
Превод: Роза Саронова
Няма коментари
