„Когато съм в страх, на Теб ще уповавам.“ (Пс. 56:3)

За прочит: левит 13; Матей 26:26-50

През 12-те години откакто сме женени, двамата със съпругата ми бяхме обезсърчени от редуващите се чувства на събудена и разбита надежда в желанието ни да имаме деца.  Наш приятел се опита да „обясни“ Божия начин на мислене: „Може би Бог знае, че ще бъдеш лош баща.“, каза той, защото беше наясно, че моята майка се е борила с ужасен характер.
На Рождество Христово, 1988, разбрахме, че очакваме първото си дете! Но тогава вече изпитвах този натрапчив страх от възможността да се проваля като баща.
През следващия август Катрин дойде в нашето семейство. Докато сестрите и лекарите се грижеха за жена ми, Катрин плачеше в креватчето си. Протегнах ръка, за да я успокоя и малките ѝ пръстчета обгърнаха моя палец. В този момент Святият Дух ми даде увереност и аз отхвърлих съмненията си, защото знаех, че ще бъда любящ баща на това малко същество!
Вдовицата от Сарепта също имала съмнения. Синът ѝ се разболял от смъртоносна болест. В своето отчаяние тя извикала: „Дошъл си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?“ (3 Царе 17:18). Но Господ имал други планове!
Ние служим на Бог, Който е по-мощен от борбите, през които преминаваме и е изпълнен с желание да прощава, обича и изцелява разбитите взаимоотношения между нас и Него. Бог присъства на всяко място, включително и там, където живеят страховете ни.
Автор: Р. Килгор

Баща небесен, подкрепи ни в моментите, когато сме най-слаби и страховете ни са най-големи. Учи ни как да приемаме Твоята любов, така че да я показваме и на другите, особено на тези, които са най-близо до нас. Амин.

ЛЮБОВТА ПЛУВА СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО НА ФАЛШИВИТЕ СТРАХОВЕ В ЖИВОТА.
http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/2016/10/30/kyde-jiveiat-strahovete-ni.1485873