Постинг
07.11.2016 22:00 -
Защо понякога Бог постъпва странно?
|
||
 |
| Имало едно време един монах. Той обичал своя Бог повече от всичко на света, вярвал в Него и славел името Му. Монахът обикалял земите и отсядал в различни манастири. Той проповядвал Христовата вяра и спазвал всички Божии заповеди, но нещо в него все бушувало и той така и не намирал отговор на въпроса: „Защо Господ постъпва различно?” В едно от своите пътувания монахът отседнал в дома на друг монах, който го нагостил любезно, настанил го удобно и се държал много гостоприемно. Вечерта двамата седели кротко до огъня и си говорили за Господ и за живота. От дума на дума, се оказало, че домакинът също ще пътува и гостенинът му предложил да си правят компания. Разбира се, монахът приел, но имал едно условие: - Моля те, само да не ми задаваш въпроси, защото така и така няма да ти отговоря. - Добре. – Казал гостенинът и двамата си легнали. На сутринта двамата оправили багажа си и тръгнали на път. Привечер се уморили и отседнали в скромна къща. Стопаните ги нагостили богато с всичко, което имали, избрали им най-добрата стая в къщата и се отнасяли благочестиво с тях. На сутринта двамата се застягали за път. Нашият монах с учудване видял, как приятелят му открадва единственото ценно нещо от този дом – една златна чаша. Тъй като той не можел да пита, просто тръгнал. Вървели дълго през знойния пек и като наближили село, решили да отседнат в него. Хората в селото ги посрещнали добре, предложили им да отседнат в някоя от колибите и ги предупредили да не ходят в голямата къща на хълма, защото в нея живее тиранин и той не само, че няма да ги приеме, а може и зло да им стори. Но за голямо учудване на нашия монах, приятелят му казал, че точно в този дом ще преспят. Изкачили те възвишението и почукали на масивната порта. Слуга им отворил и ги въвел. Стопанинът не можел да откаже на монаси, но ги бутнал в плевнята, дал им по комат хляб и дори не ги поздравил. Слънцето изгряло и двамата станали, за да продължат пътят си. С голямо учудване, нашият монах забелязал, че на излизане приятелят му оставя на масата във фоайето златната чаша, която беше откраднал предния ден. Този път преходът им бил по-приятен. Те вървели през прохладна гора и руйни потоци. Когато се свечерило, единственият подслон бил малка, схлупена къщурка. В нея живеели баба и внучката й. Те били много бедни, но скромни и се чувствали щастливи. Единственото нещо, което притеснявало възрастната жена, било, как ще се справи внучката й, след като тя почине. Жените ги приели радушно, нагостили ги с каквото имали и им дали единствената стая в къщурката, а те самите пренощували в плевнята. На сутринта монасите си тръгнали, а на излизане, за най-голямо учудване на нашият монах, неговият приятел дръпнал една подпора от къщурката и тя се срутила. Гняв се разбушувал в душата на монаха, но той бил обещал да не задава въпроси. Помолил се на Господ и макар и с нежелание, продължил пътя си с другия монах. Прекосили гората, едно село, второ село и отново се свечерило. На пътя им нямало нищо и те започнали да се чудят, къде ще прекарат нощта. Вървели още около час и стигнали до една река. Решили да останат на брега й. Така поне можели да пият вода и да се измият. Внезапно се появило момче с рибарска мрежа и ги поздравило. То ги поканило в скромния си дом и те с охота приели. Младежът бил млад и силен. Душата му била чиста и непорочна. Той ги приел като знатни гости, а на сутринта ги съпроводил отново до реката, за да не объркат пътя, защото неговата къща била на доста закътано място. Казали си „довиждане” и момчето се обърнало, а монахът го бутнал в реката, която била много бурна и момчето се удавило. Нашият монах вече не издържал и попитал: - Какво правиш, друже?! Защо постъпваш така?! Наблюдавам те от няколко дни и просто не мога вече да не те попитам. Монахът се усмихнал благо и поседнал на един камък, като подканил и нашия монах до него. - Аз не съм монах – казал той, – а съм ангел, пратен от Бога и изпълнявам волята Му. От първия дом, в който влязохме, аз откраднах чаша. Тя беше намазана с отрова и щеше да убие милите хора. Затова я взех. Вторият дом беше на нечестив човек, който тормозеше цялото село и всички хора се молеха на Господ, да ги отърве от него. После отседнахме при бабата и момичето й, но единствената грижа на възрастната жена беше, че няма да има кой да се грижи за внучка й. Жената се молеше сутрин и вечер, да й помогне Господ. Аз бутнах къщата им, а когато започнат да я изграждат отново, те ще намерят в затрупаната камина, съкровище. Така младото момиче ще е осигурено до края на живота си. - Добре, – казал нашият монах, – но защо уби доброто момче? - Момчето имаше чиста и непорочна душа, но баща му е престъпник и щеше да го вкара в банда. То щеше да изгуби вярата си и да даде душата си на дявола. Затова Господ си го прибра. Сега е при него, за да не гори във вечния пъкъл. Нашият монах размишлявал дълго и разбрал, че срещата му с ангела не е била случайна. Той най-сетне получил отговор на въпроса си. Автор: Неизвестен Източник: www.pavelchonarod.ru |
ХОРАТА ВЪСТАВАТ, А ПРАВИТЕЛСТВАТА ПАДАТ...
Боян Чуков: Европейския съюз приключи. В...
Увеличава се напрежението между САЩ и Ки...
Боян Чуков: Европейския съюз приключи. В...
Увеличава се напрежението между САЩ и Ки...
Няма коментари
