„Господи,Твоето милосърдие стига до небето, верността Ти - до облаците.“ (Пс. 36:5)

За прочит: Числа 9-11; Марк 5:1-20

Неотдавна един приятел ми изпрати историята на песен, която се пееше в нашата църква когато бях малко момче:

Дори да е пълно с мастило морето
и свитък отворен да бъде небето,
а всяко стъбло писалка да стане
и всеки с писателски труд се захване
за Твойта любов да пишем, о, Боже;
да стигне морето пак няма да може
и свитъкът всичко не ще побере,
макар да обхваща самото небе.

Тези думи са част от древно еврейско стихотворение и били намерени написани на стената в стаята на пациент в клиника за душевно болни. Фредерик Лейман бил толкова развълнуван от стихотворението, че решил да го разшири. Той бил работник и през 1917 г., докато седял на един кашон по време на обедната си почивка, добавил думите на първите два куплета и припева. Така завършил песента „Божията любов.“

Псалмопевецът описва успокояващата увереност за Божията любов в Псалом 36: „Господи, Твоето милосърдие стига до небето“ (ст.5). Независимо какви са обстоятелствата на живота - дали е момент на просветление на ума, който обикновено е размътен от ежедневието или е мрачно време на изпитание - Божията любов е фар на надежда, нашият винаги присъстващ, неизчерпаем източникна сила и увереност.
Автор: А. Стоуел

О, Божия чиста и свята любов,
безкрайно богата и силна си ти!
За тебе ще пеят вовеки веков
и ангели славни и всички светии.    Лейман

БОГ ТЕ ОБИЧА С ВЕЧНА ЛЮБОВ.
http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/2016/11/07/bezgranichna-liubov.1488029