Постинг
09.10.2016 06:09 -
Вавилон Велики 7 част
10. Лаодикия
Всяка църква днес се смята за остатъка, за Невястата, тоест, за истинската църква на последното време. Но според Откровението, църквата на последния период от времето има едно характерно име-Лаодикия. Ето защо, днес всяка църква, гордо наричаща себе си истинската църква на последното време е Лаодикийска църква. Някой ще каже:“Но това все пак са църкви на Христос.“ Но наистина ли са на Христос? Защото обръщайки се към тази църква, Исус казва:
„ Ето стоя на вратата и хлопам.“ Оказва се, че Исус не е вътре в църквата, а извън нея. Оказва се, че Той чака да Го пуснат вътре, но съдейки по това какво става, никой не се готви да го направи, предпочитайки да проповядва „своя удобен Христос“, спасяващ или чрез „ефтина“ благодат“ или чрез сляпо и безсмислено законничество.
Защо става така, че Исус чука на вратата на църквата, но не Го пускат? Отговора дава сам Исус, обръщайки се към сляпата и самодоволна църква на последното време:
„ Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо.“ (Откровение 3:17)
Проблема на днешните църкви е в това, че те са „сити“, богати, и не се нуждаят от нищо. Те вече имат спасение, вече са в Небето и вече царуват с Христос. За какво им е Христос, когато те вече имат власт и пари, влияние и „истинското учение“? Оказва се, че Христос не им е нужен, а ако се нуждаят от Него, то е само като параван, като завеска, с която могат да прикриват своите користолюбиви цели. Но Исус казва на Лаодикийските църкви:
„Но не знаеш, че ти си окаян, нещастен, беден, сляп и гол.“
Това означава, че макар Лаодикия да е богата на учения и традиции, тя е бедна на духовно богатство, а именно, любов, доброта, благост, милост, мир и т. н. Тоест, тя е „бедна на Христос“, при това е и сляпа. Сляпа е толкова, че не вижда колко е нещастна и гола, потънала в грехове, интриги, разпри и вражди. Тя не вижда, че нейната голота не е скрита пред всевиждащия Бог, затова не случайно Христос първо напомня на тази църква:“Зная делата ти.“ Лаодикия е потънала в лицемерие и фалш. Имайки вид (преструвайки се) на истинска църква, тя всъщност живее обикновен светски живот, грижейки се за земното, а не за Небесното съкровище. Но Бог вижда хладкото състояние на Лаодикия, нейното самодоволство и високомерие и затова, Той ще я избълва от устата Си:“Зная делата ти, че не си нито студен, нито горещ. Де да беше ти студен или горещ! Така, понеже си хладък, нито горещ, нито студен, ще те избълвам от устата Си.“ (Откровение 3:15-16)
Лаодикия не е Христовата Невяста, тя е голямата блудница, религиозния Вавилон. Нейните срамни дела са на показ и само приспаните, „зомбираните“ от нейното лъжеучение, преставено като Божие, не забелязват това. Хората „ходят“ с години на църква и говорят за святостта, но не се освещават, защото не са се новородили. Защото са попаднали в плен на религиозния Вавилон, голямата блудница.
Не винаги някоя църква става веднага Лаодикия. Понякога, група вярващи излиза от Вавилон, желаейки да създадат чиста църква, стремяща се към истината. Но с течение на времето, на мястото на искрените хора идват престорените книжници и фарисеи, които не се интересуват от Божията истина, а от броя на членовете в църквата и от дохода. След това идва постепенна деградация и изопачаване на истинското учение, защото, за да има повече членове и повече доход, трябва да се направи вратата „по-широка“. Затова новите лидери отстраняват до минимум условията за спасението и задълженията, оставяйки само евтина благодат, и безплатно спасение ", без дела на вярата. И ето-църквата пълна и дохода тече, но хората са поканени светски, с намерение да ги направят „духовни“. И става точно обратното. За да се задържи масата хора, особено младежите, на ръководителите им се налага да вземат предвид техните мнения и предпочитания. Те им позволяват да се обличат по светски-в крак с модата, независимо дали е по-разголено, дали е тату или пиърсинг, позволяват им да се държат по-свободно, казвайки, че „там където е Духът, там е свобода.“, организират за тях разни спортни мероприятия и увеселителни празници с храна и т. н. Сериозността в проповедите става все по-малка, а има все повече шеги и дори вицове. Постепенно света навлиза все повече в църквата. Толкова, че понякога „молитвения дом“ наистина прилича на „вертеп на разбойници“. И неминуемо, под формата на осъждение на законничеството, се появява пренебрежението към Божиите заповеди и тяхното нарушение не е кой знае какъв грях. Все по малко проповеди за святостта и праведността и все повече за това, че „грехът не е нужно да се побеждава, Исус го е победил и вече ние сме в тази победа, че ако се бориш с греха-това е себеправедност, и че съвършенството (святостта) е непостижимо на Земята.“ В църквата започва да владее духа на гордост и светската амбиция, хората стават високомерни и духът на Христос неусетно е прогонен. Има форма без съдържание. В резултат на това, църквата най-накрая се превръща в болница, която не лекува, а само изпраща хората в моргата. Така се е образувала ситата, самодоволна Лаодикия, а по-точно-религиозния Вавилон, голямата блудница. Лаодикия е религиозна система с характерна черта-тоталитарно човешко управление, не Божието. Нейното падение е пълно, защото тя си казва:“Седя като царица, не съм вдовица и печал няма да вида.“ Затова и Господ ще я „избълва от устата Си“-„Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкова мъки и печал й дайте...В един ден ще дойдат язвите й, мор, печал и глад, и тя ще изгори в огън.“ (Откровение 18:7-8)
Но сред тази Лаодикия, онези, които „чуят хлопането“ на Господ и Му отворят, Той ще вечеря с тях и те с Него. Онези, които не са хладки, но горещи.
Горещия човек следва Христос с цялото си сърце. Той е неуморим, той не се успокоява в постигането на Святостта и свободата от греховете, но преследва горещо тази цел. Горещия човек се моли и винаги търси помощ от Бога, за да постигне Христовия характер. Той не се подчинява на ничия власт, освен на Божията и не се води от ничие човешко учение, а само от Христовото. Този човек знае, че неговото жителство не е тук, а в Небето и всичко тук за него е „измет“ в сравнение с придобиването на Христос.
Хладкия човек мисли, че щом веднъж вече е влязъл в църквата, значи е вярващ, значи е с Бога и всичко му е наред. Хладкия човек живее обикновения светски живот на плътския човек, само външно изглежда вярващ. Ако горещия християнин иска от Бога Небесното съкровище, като това, да се изобрази Христос в него, то хладкия християнин иска да получи материални блага и почетна длъжност, тоест, мотивите му са егоистични и користни. Хладкия човек не вярва в Бога поради любов, но от сметка, той иска да има блага тук,
на Земята, но и на Небето иска да иде да си получи короната от Христос. Неговата вяра се състои в изгодното, потребителско отношение към живота, и в резултат живота му е непрекъсната преструвка, маскарад, театър, в който той лъже и себе си и другите.
Лаодикия не е Христовата църква, тя е религиозния, духовния Вавилон, голямата блудница, която е гола, непокаяна и сляпа. Тя ще продължава да мами и прелъстява хората, докато не я постигне Божието въздаяние. Времето за това е наближило, защото белезите, които ни е дал Христос са налице.
Всички църкви съставляващи Лаодикия са неизлечимо болни и те трябва да се напуснат, докато не е станало късно:“Излез от нея, народе Мой, за да не участваш в греховете й и да не споделяш язвите й.“ (Откровение 18:4)
Главната разрушителна способност на този Вавилон е, че той краде спасението на хората. Той премахва от погледа им кръста Христов и плътта не се разпъва, хората не живеят по дух и не се водят от Духа. На тях им се говори непрекъснато, че вън от църквата няма спасение. Нахранените с тази храна овце, възприемат всичко за нормално и правилно, и безропотно разрешават да ги ескплоатират. Посещавайки дори десетилетия църковните събрание, хората не се освещават, а стават все по-закоравяли, без любов, с нетърпимост към другите, религиозни и живеещи в страстите и похотите си. Хората посещават такива църкви заради личен интерес, за да получат благословение тук и топличко местенце в Небето. Думите им за святост, за любов и братство си остават само думи, така че е невъзможно да се срещнат светии в такива църкви. Следователно, митът, че „спасение извън църквата няма“ е ефтин трик за улавяне на наивните и простодушните.
Но защо хората толкова лесно се подлъгват? Защото не искат да мислят сами и сами да търсят истината. Но на тези, които размишляват, Господ изпраща Святия Дух, Наставника, за да ги настави на всяка истина и да им помага да се очистват от греха. Но как може Наставника да води и учи някой, който не иска да размишлява, а е привикнал сляпо да вярва на хората? Никак!
Бог иска ние да бъдем мъдри и да размишляваме, не да сме безмозъчно стадо. Бог иска ние да растем духовно. Нашия духовен растеж не се състои в това, колко далеч сме стигнали в църковната кариера или от колко години сме вярващи, но колко сме израсли в разбиране и познаване на Бога, колко сме усвоили уроците на Христос и колко се е изобразил в нас Христос-„Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта. “ (Яков 3:13)
Извода е един:ние трябва да бъдем разумни и мъдри, и да се боим да не попаднем в числото на неразумните. Нека си припомним притчата за десете девици. Разумните имаха за своя съд масло. Ние трябва не само да бдим, но и да знаем кое е това масло и как да го съхраним.
Ние трябва да имаме ум Христов. Ако не сме изпълнени с него, ще бъдем изпълнени с нещо съвсем различно. Господ иска ние сами, със своя разум да разбираме Неговата истина, съзнателно и доброволно да й се покоряваме и да стоим на пътя на спасението-тесния път. На Неговата сватба ще бъдат само светиите, които са се облекли в сватбената дреха. Затова, вземете присърце думите на Писанието, за да не се окажете в числото на изхвърлените вън.
„Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си, така щото да приклониш ухото си към мъдростта и да предадеш сърцето си към разума, ако призовеш благоразумието, и издигнеш гласа си към разума,
ако го потърсиш като сребро, и го подириш като скрити съкровища, тогава ще разбереш страха от Господа, и ще намериш познанието за Бога. Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум. Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие, за да защищава пътищата на правосъдието, и да пази пътя на светиите Си.“ (Притчи 2:8)
Ние сме в този свят във война, духовна война. Врага на човека, Сатана, иска да го вкара в мрака на невежеството. Липсата на правилно мислене и знание, липсата на истината, Библията нарича тъмнина. Истината се нарича светлина. Тези, които живеят в мрака на невежеството, ходят като слепи по ръба на пропаст. Осветените от светлината на Истината ясно виждат Пътя и знаят къде отиват.
За да можем да устоим против врага ни, трябва да се облечем в Божието всеоръжие. (Ефесяни 6:14-18) Бог ни е дал всичко, за да можем да устоим. Исус Христос е оставил лично послание до Своята Църква, което е в книгата Откровение, но всички Негови обещания се касаят само до побеждаващите. Той повтаря 7 пъти-„на този, който победи“!
Нека завършим с думите на апостол Петър:
„Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила; чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света; то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов. Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос. Но оня, у когото те не се намират, е сляп, късоглед, и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове. Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете.
Понеже така ще ви се даде голям достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос. “
Край
Превод: Светлина за теб http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=8&t=8990&start=10
Всяка църква днес се смята за остатъка, за Невястата, тоест, за истинската църква на последното време. Но според Откровението, църквата на последния период от времето има едно характерно име-Лаодикия. Ето защо, днес всяка църква, гордо наричаща себе си истинската църква на последното време е Лаодикийска църква. Някой ще каже:“Но това все пак са църкви на Христос.“ Но наистина ли са на Христос? Защото обръщайки се към тази църква, Исус казва:
„ Ето стоя на вратата и хлопам.“ Оказва се, че Исус не е вътре в църквата, а извън нея. Оказва се, че Той чака да Го пуснат вътре, но съдейки по това какво става, никой не се готви да го направи, предпочитайки да проповядва „своя удобен Христос“, спасяващ или чрез „ефтина“ благодат“ или чрез сляпо и безсмислено законничество.
Защо става така, че Исус чука на вратата на църквата, но не Го пускат? Отговора дава сам Исус, обръщайки се към сляпата и самодоволна църква на последното време:
„ Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо.“ (Откровение 3:17)
Проблема на днешните църкви е в това, че те са „сити“, богати, и не се нуждаят от нищо. Те вече имат спасение, вече са в Небето и вече царуват с Христос. За какво им е Христос, когато те вече имат власт и пари, влияние и „истинското учение“? Оказва се, че Христос не им е нужен, а ако се нуждаят от Него, то е само като параван, като завеска, с която могат да прикриват своите користолюбиви цели. Но Исус казва на Лаодикийските църкви:
„Но не знаеш, че ти си окаян, нещастен, беден, сляп и гол.“
Това означава, че макар Лаодикия да е богата на учения и традиции, тя е бедна на духовно богатство, а именно, любов, доброта, благост, милост, мир и т. н. Тоест, тя е „бедна на Христос“, при това е и сляпа. Сляпа е толкова, че не вижда колко е нещастна и гола, потънала в грехове, интриги, разпри и вражди. Тя не вижда, че нейната голота не е скрита пред всевиждащия Бог, затова не случайно Христос първо напомня на тази църква:“Зная делата ти.“ Лаодикия е потънала в лицемерие и фалш. Имайки вид (преструвайки се) на истинска църква, тя всъщност живее обикновен светски живот, грижейки се за земното, а не за Небесното съкровище. Но Бог вижда хладкото състояние на Лаодикия, нейното самодоволство и високомерие и затова, Той ще я избълва от устата Си:“Зная делата ти, че не си нито студен, нито горещ. Де да беше ти студен или горещ! Така, понеже си хладък, нито горещ, нито студен, ще те избълвам от устата Си.“ (Откровение 3:15-16)
Лаодикия не е Христовата Невяста, тя е голямата блудница, религиозния Вавилон. Нейните срамни дела са на показ и само приспаните, „зомбираните“ от нейното лъжеучение, преставено като Божие, не забелязват това. Хората „ходят“ с години на църква и говорят за святостта, но не се освещават, защото не са се новородили. Защото са попаднали в плен на религиозния Вавилон, голямата блудница.
Не винаги някоя църква става веднага Лаодикия. Понякога, група вярващи излиза от Вавилон, желаейки да създадат чиста църква, стремяща се към истината. Но с течение на времето, на мястото на искрените хора идват престорените книжници и фарисеи, които не се интересуват от Божията истина, а от броя на членовете в църквата и от дохода. След това идва постепенна деградация и изопачаване на истинското учение, защото, за да има повече членове и повече доход, трябва да се направи вратата „по-широка“. Затова новите лидери отстраняват до минимум условията за спасението и задълженията, оставяйки само евтина благодат, и безплатно спасение ", без дела на вярата. И ето-църквата пълна и дохода тече, но хората са поканени светски, с намерение да ги направят „духовни“. И става точно обратното. За да се задържи масата хора, особено младежите, на ръководителите им се налага да вземат предвид техните мнения и предпочитания. Те им позволяват да се обличат по светски-в крак с модата, независимо дали е по-разголено, дали е тату или пиърсинг, позволяват им да се държат по-свободно, казвайки, че „там където е Духът, там е свобода.“, организират за тях разни спортни мероприятия и увеселителни празници с храна и т. н. Сериозността в проповедите става все по-малка, а има все повече шеги и дори вицове. Постепенно света навлиза все повече в църквата. Толкова, че понякога „молитвения дом“ наистина прилича на „вертеп на разбойници“. И неминуемо, под формата на осъждение на законничеството, се появява пренебрежението към Божиите заповеди и тяхното нарушение не е кой знае какъв грях. Все по малко проповеди за святостта и праведността и все повече за това, че „грехът не е нужно да се побеждава, Исус го е победил и вече ние сме в тази победа, че ако се бориш с греха-това е себеправедност, и че съвършенството (святостта) е непостижимо на Земята.“ В църквата започва да владее духа на гордост и светската амбиция, хората стават високомерни и духът на Христос неусетно е прогонен. Има форма без съдържание. В резултат на това, църквата най-накрая се превръща в болница, която не лекува, а само изпраща хората в моргата. Така се е образувала ситата, самодоволна Лаодикия, а по-точно-религиозния Вавилон, голямата блудница. Лаодикия е религиозна система с характерна черта-тоталитарно човешко управление, не Божието. Нейното падение е пълно, защото тя си казва:“Седя като царица, не съм вдовица и печал няма да вида.“ Затова и Господ ще я „избълва от устата Си“-„Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкова мъки и печал й дайте...В един ден ще дойдат язвите й, мор, печал и глад, и тя ще изгори в огън.“ (Откровение 18:7-8)
Но сред тази Лаодикия, онези, които „чуят хлопането“ на Господ и Му отворят, Той ще вечеря с тях и те с Него. Онези, които не са хладки, но горещи.
Горещия човек следва Христос с цялото си сърце. Той е неуморим, той не се успокоява в постигането на Святостта и свободата от греховете, но преследва горещо тази цел. Горещия човек се моли и винаги търси помощ от Бога, за да постигне Христовия характер. Той не се подчинява на ничия власт, освен на Божията и не се води от ничие човешко учение, а само от Христовото. Този човек знае, че неговото жителство не е тук, а в Небето и всичко тук за него е „измет“ в сравнение с придобиването на Христос.
Хладкия човек мисли, че щом веднъж вече е влязъл в църквата, значи е вярващ, значи е с Бога и всичко му е наред. Хладкия човек живее обикновения светски живот на плътския човек, само външно изглежда вярващ. Ако горещия християнин иска от Бога Небесното съкровище, като това, да се изобрази Христос в него, то хладкия християнин иска да получи материални блага и почетна длъжност, тоест, мотивите му са егоистични и користни. Хладкия човек не вярва в Бога поради любов, но от сметка, той иска да има блага тук,
на Земята, но и на Небето иска да иде да си получи короната от Христос. Неговата вяра се състои в изгодното, потребителско отношение към живота, и в резултат живота му е непрекъсната преструвка, маскарад, театър, в който той лъже и себе си и другите.
Лаодикия не е Христовата църква, тя е религиозния, духовния Вавилон, голямата блудница, която е гола, непокаяна и сляпа. Тя ще продължава да мами и прелъстява хората, докато не я постигне Божието въздаяние. Времето за това е наближило, защото белезите, които ни е дал Христос са налице.
Всички църкви съставляващи Лаодикия са неизлечимо болни и те трябва да се напуснат, докато не е станало късно:“Излез от нея, народе Мой, за да не участваш в греховете й и да не споделяш язвите й.“ (Откровение 18:4)
Главната разрушителна способност на този Вавилон е, че той краде спасението на хората. Той премахва от погледа им кръста Христов и плътта не се разпъва, хората не живеят по дух и не се водят от Духа. На тях им се говори непрекъснато, че вън от църквата няма спасение. Нахранените с тази храна овце, възприемат всичко за нормално и правилно, и безропотно разрешават да ги ескплоатират. Посещавайки дори десетилетия църковните събрание, хората не се освещават, а стават все по-закоравяли, без любов, с нетърпимост към другите, религиозни и живеещи в страстите и похотите си. Хората посещават такива църкви заради личен интерес, за да получат благословение тук и топличко местенце в Небето. Думите им за святост, за любов и братство си остават само думи, така че е невъзможно да се срещнат светии в такива църкви. Следователно, митът, че „спасение извън църквата няма“ е ефтин трик за улавяне на наивните и простодушните.
Но защо хората толкова лесно се подлъгват? Защото не искат да мислят сами и сами да търсят истината. Но на тези, които размишляват, Господ изпраща Святия Дух, Наставника, за да ги настави на всяка истина и да им помага да се очистват от греха. Но как може Наставника да води и учи някой, който не иска да размишлява, а е привикнал сляпо да вярва на хората? Никак!
Бог иска ние да бъдем мъдри и да размишляваме, не да сме безмозъчно стадо. Бог иска ние да растем духовно. Нашия духовен растеж не се състои в това, колко далеч сме стигнали в църковната кариера или от колко години сме вярващи, но колко сме израсли в разбиране и познаване на Бога, колко сме усвоили уроците на Христос и колко се е изобразил в нас Христос-„Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта. “ (Яков 3:13)
Извода е един:ние трябва да бъдем разумни и мъдри, и да се боим да не попаднем в числото на неразумните. Нека си припомним притчата за десете девици. Разумните имаха за своя съд масло. Ние трябва не само да бдим, но и да знаем кое е това масло и как да го съхраним.
Ние трябва да имаме ум Христов. Ако не сме изпълнени с него, ще бъдем изпълнени с нещо съвсем различно. Господ иска ние сами, със своя разум да разбираме Неговата истина, съзнателно и доброволно да й се покоряваме и да стоим на пътя на спасението-тесния път. На Неговата сватба ще бъдат само светиите, които са се облекли в сватбената дреха. Затова, вземете присърце думите на Писанието, за да не се окажете в числото на изхвърлените вън.
„Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си, така щото да приклониш ухото си към мъдростта и да предадеш сърцето си към разума, ако призовеш благоразумието, и издигнеш гласа си към разума,
ако го потърсиш като сребро, и го подириш като скрити съкровища, тогава ще разбереш страха от Господа, и ще намериш познанието за Бога. Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум. Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие, за да защищава пътищата на правосъдието, и да пази пътя на светиите Си.“ (Притчи 2:8)
Ние сме в този свят във война, духовна война. Врага на човека, Сатана, иска да го вкара в мрака на невежеството. Липсата на правилно мислене и знание, липсата на истината, Библията нарича тъмнина. Истината се нарича светлина. Тези, които живеят в мрака на невежеството, ходят като слепи по ръба на пропаст. Осветените от светлината на Истината ясно виждат Пътя и знаят къде отиват.
За да можем да устоим против врага ни, трябва да се облечем в Божието всеоръжие. (Ефесяни 6:14-18) Бог ни е дал всичко, за да можем да устоим. Исус Христос е оставил лично послание до Своята Църква, което е в книгата Откровение, но всички Негови обещания се касаят само до побеждаващите. Той повтаря 7 пъти-„на този, който победи“!
Нека завършим с думите на апостол Петър:
„Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила; чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света; то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов. Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос. Но оня, у когото те не се намират, е сляп, късоглед, и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове. Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете.
Понеже така ще ви се даде голям достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос. “
Край
Превод: Светлина за теб http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=8&t=8990&start=10
Няма коментари
