Постинг
08.10.2016 05:10 -
Вавилон Велики 6 част
7. Благодатта и кръвта
Ако истинската благодат е за да да ни коригира, то фалшивата благодат на блудницата позволява греха и също така „спасява“ закоренели грешници, като ги води веднага в Небето.
Знаем как блудницата гради учението си чрез „златната чаша“, тоест, тя използва изопачени библейски стихове.
„ А гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта.“ (Римляни 5:20) , тя пояснява така:“Нищо страшно няма ако сме съгрешили, не трябва да се отнасяме толкова строго към това, Бог не е дребнав.“ Изопачавайки Писанията, блудницата фактически превръща благодатта „в повод за разпътство“, като изобщо не иска да слуша думите на апостол Юда:“ Защото са се вмъкнали някои човеци, които отдавна са били посочени, че подлежат на това осъждане, нечестивци, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост.“
Ако някой възрази на блудницата с думите на Павел в Римляни 6:1-2:“Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта? Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?“, тя излива нова порция от виното си-„Не сте под закон, а под благодат.“ И разбира се, премълчава написаното по-натам:“Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!“ (Римляни 6:15)
Идвайки при Исус Христос ние получаваме спасение и оправдание даром, не за пари и добри дела, но чрез Неговата благодат, чрез изкуплението Му. Ние признаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без дела по закона, с други думи, ние получаваме оправданието за миналите си грехове даром, по благодат, за да се примирим с Бог. И примирени с Бога, получили прощение, ние сме длъжни да спрем да грешим, Божия закон трябва да бъде записан на сърцата ни. Исус е дошъл не за да отмени Божия закон, но за да го изпълни.
Благодатта е Божий дар за този, който иска да се освободи от властта на греха. Той се получава без заслуги, само чрез вяра в Христос. Благодарение на тази благодат ние се обръщаме от злите си дела към Господа, получаваме прощение за греховете си, и получаваме помощ да не грешим занапред. Нужно е само да дойдем с дръзновение до „престола на благодатта“-„Нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно.“ (Евреи 4:16) Под благовременна помощ се разбира тази помощ, която Бог ще ни даде навреме, тоест, преди ние да сме съгрешили. Благодатта е нещо като шанс, който ние трябва да ценим, прилагайки всичките си усилия да се очистваме и да се изпълваме с Божественото естество. Ако приели благодатта седим със скръстени ръце, то ние сме я приели напразно, за което и предупреждава Павел:“ Ние, като съдействуваме с Бога, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.“ (2 Коринтяни 6:1) Без помоща на благодатта- без помоща на Святия Дух, който да ни води, учи, очиства и т. н. без новорождението, всичко ще е безполезно. Тоест, ако Павел учи „да се стараем“, то блудницата учи за благодат без дела или душевна благодат.
Кръвта на Исус Христос.
Думата „кръв“ също е много предпочитана като една от съставките за виното на блудницата. Тя приравнява кръвта на Христос към кръвта на козли и телци. Закона на Мойсей за проливане на кръвта на животни като очистителна жертва вече е отменен. Блудницата учи, че с помоща на кръвта на Христос може да се „измие“ всеки грях, ако след съгрешаването ни се покаем или изповядаме. В религиозния Вавилон кръвта на Христос е някаква вълшебна, ритуална, неизчерпаема и мистична течност, която може да измие дори съзнателните грехове. Кръвта се използва по принципа:Съгрешил и се омивам, още веднъж съгрешил-отново се омивам, сякаш кръвта на Христос е прах за пране, а самият Той-пералня.
Опиянени от блудницата, хората дори не разбират, че живеят в Стария завет,
само че сега не убиват животно заради греховете си, а проливат ритуално и символично реки от Христовата кръв, за да покрият своята греховност и нечистота. Те не се замислят над това, че ги чака не спасение, а наказание, както е писано:“Колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?“ (Евреи 10:29) и „И ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди, според делото на всекиго, то прекарайте със страх времето на вашето престояване, като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист.“ (1 Петър 1:17-19)
В действителност, няма никаква астрална, мистична кръв, омиваща греховете. Апостолите използват думата "кръв" метафорично, алегорично, за да покажат с нагледна яснота силата на жертвата на Христос. Блудницата трактира всичко буквално, за да заблуди всички като обгръща всичко с ореол на тайнственост и вълшебство. За да заблуждава, тя прави всичко „тайна“ обяснявайки, че има духовни неща, които не са постижими за човешкия ум.
Никаква кръв не може буквално да измие греховете. Грехът не се измива буквално и ние трябва да го разберем, за да не бъдем в числото на измамениете от блудницата. Съгрешавайки, хората са виновни пред Закона и неговата клетва, гласяща:
„Заплатата на греха е смърт.“ (Римляни 6:23)
За да имат хората шанс за спасение, Исус принесе Себе Си като непорочна жертва.
Той, невинният, беше убит заради греховете на хората, следователно, може да ходатайства за всеки, който Го приеме, тоест, Неговата пролята кръв иносказателно може да замести нашата, ако отговаряме на условието-имаме покаяние и новорождение, за което блудницата премълчава. Тя се разпорежда с кръвта на Христос произволно, като с вода от кранчето на чешмата. Обвивайки кръвта на Христос с тайнственост и приписвайки й мистични свойства да измива всички грехове, религиозният Вавилон я използва, за да могат хората да продължават да съгрешават и да не изпитват покаяние за извършения грях. Кръвта на Христос се използва от блудницата за прикриване на нейното зло, за разрешаване на беззаконието (блудството).
Затова всички учения, спасяващи и оправдаващи грешника, който не желае да се поправи, са „виното на блудство“. Блудницата много се бои от това, хората, които я следват да станат искрени и да се очистват-да бъдат праведни наистина в Христос, защото тогава услугите й ще са ненужни и тя ще трябва да си търси нов контингент, който да й вярва, за да може да го използва за своите цели.
8. Голямото Вавилонско объркване
Характеристиките на настоящия религиозен Вавилон са не само търговията със "спасението" и ритуалните дела, но също така объркване, неразбирателство, смесици и разделение.
Многобройни деноминации
Има огромен брой християнски деноминации, като адвентисти, баптисти, петдесятни, харизматици, православни, католици, лютерани, и т.н. Ако Христос е един, тогава защо има толкова много различни християнски църкви и защо е тази бъркотия? Не само че деноминациите са толкова многобройни, но те враждуват помежду си, очерняйки се една друга. Това християнство ли е? Исус е един, Библията е една, а деноминациите и ученията са безброй. И как може да се намери истината сред тази пълна бъркотия, ако всяка църква има „своята“ истина? Анализирайки ученията на днешните религиозни църкви, можем да видим една и съща бъркотия, където нищо не може да се разбере. Заради тази бъркотия, дори църковните членове не разбират напълно своите доктрини. Те са потопени повече в мечти, отколкото да осъзнават реалната библейска истина за спасението. Попитайте няколко човека от която и да е църква, какво е Духа, вярата, благодатта, кръвта на Христос и вие ще чуете съвършено различни отговори, защото в главите на тези хора е бъркотия, смесица и те си спят в сладки религиозни мечти.
Противоречия
Но как има толкова много измамени? Хората толкова ли са сляпи и не виждат очевидното? И как могат да се объркат и заблудят, когато в Библията всичко е написано съвсем ясно? Тук стигаме до разбирането на самата същност на Вавилон, характеристиките на който вече знаем. Кажете къде е по-лесно да се скрие открадното нещо-там, където всичко е ясно и подредено, или на място, където всичко е смесено и объркано, струпано на купчини? Разбира се че на второто място, там никога няма да разбереш какво има и колко. Също така и във Вавилон всичко е объркано, струпано на купчини и противоречиво. Работата е в това, че учението на блудницата е лъжливо, но е построено върху Библията, думите на която са изопачени, изкарани от контекст и изтълкувани погрешно. И понеже учението на блудницата е лъжливо, то неизбежно влиза в противоречие с Библията. И именно за да избегне разобличение, блудницата обърква всичко и го смесва, имайки за всяка истина своя подмяна и за всеки цитат, свое тълкуване. И ако някой намери в Библията противоречие с нейното учение, тя веднага заявява:“Това не е точен превод, Библията е остаряла-превода е от много древен език, трябва да се разбира по съвременно, има грешки и т. н. и т. н.“ Тя винаги намира „подходящи“ преводи и правилни пояснения и понятия, на които строи своето учение. А щом значението на библейските думи като вяра, благодат, кръщение, дух, плът и покаяние е подменено, то е съвършено невъзможно да се разбере здравото учение на Исус Христос. И затова в атмосферата на такова объркване се чувстват много удобно всякакви лъжеучения, ереси и измислици.
Съперничество
Вавилон възниква, когато Луцифер си казва:“Ще възляза на небесата...Ще възляза над облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния.“ (Исая 14:13-14)
Ставайки Сатана, той се явява истинския вдъхновител на Вавилон. Вавилон започва с гордостта и с честолюбивото намерение за възвишаване, с желанието да бъдеш велик. И ако Исус никога не се е гордеел и превъзнасял, а напротив-смирявал се е, то Вавилон винаги е високомерен и помпозен. Той винаги унижава другите, за да възвиси себе си. Вавилон дори разпокъсан и разделен на отделни църкви, не оставя желанието си коварно да се изкачи на небесата. Всяка църква воюва за това, да бъде най-първата, най-богоизбраната, най-истинската и вярната. Вавилон не иска да се поправя-променя, не иска да бъде добър, милостив, кротък и праведен като самия Христос, но той иска да се превъзнася до небесата и да получи място там с цялата си греховност и поквара. Ето защо, всички църкви на Вавилон, като правило, се стараят да имат гръмко, екстравагантно име, за да бъдат „по-горе“ от другите.
Смесици
Понеже религиозния Вавилон не желае да се поправи (промени) и да стане небесен (да живее по Духа), той прави така, че небесното да стане земно. Голямата блудница смесва всичко-духовно и светско, небесно и земно, чисто и нечисто, праведно и греховно, като желае всичко да се превърне в нещо средно, обичайно и разбираемо. Тя не иска да приеме и признае истината за това, че грехът е безусловно зло, чуждо за святото Небе. Затова всички религиозни църкви имат постоянна тенденция към навлизане на светското в тях и морална деградация. А възникващия духовен вакум се запълва лесно от безсмислени ритуали, дори и полуезически. Вместо святост-красиви църкви, вместо праведност-многочислени събрания, вместо искрено благоговение -хвалебствени песни и химни.
В резултат на това Вавилонско объркване, хората не могат да разберат в какво се състои мисията на Христос и какво е Неговото учение, защото се създава впечатлението, че всичко това е правилно, че в този лесен път няма нищо грешно, но всъщност това объркване, смесване и разделяне, е само резултат от работата на Сатана, за да отбие от пътя тези, които не идват при Бога по правилния начин, тези, за които апостол Павел е казал:“Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение, но понеже желаят да слушат новости (в др. преводи-водени от своите похоти) ще си съберат учители по своите страсти, за да им гъделичкат слуха, и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.“ (2 Тимотей 4:3-4)
Целта на Бог е да поправя хората, да ги направи напълно нови създания, живеещи в Неговата любов и вършещи Неговите дела. Образецът за това е Христос. По Него трябва да се сравняваме. Учението на Христос е ясно, а не е объркано. Накратко, звучи така:“Покай се и ще се спасиш!“ Объркването е там, където има желание за спасение без покаяние, без промяната чрез новорождението, спасение чрез лесния и широк път и преминаване през широката порта в Небето. Но всички знаем къде водят те-в погибел.
9.Голямата църковна измама
Понятието „църква“
Църква е християнска религиозна организация на определена деноминация. С името „църква“ се наричат специални сгради, в които се провеждат християнски богослужения. Но знаем ли ние, че понятието „църква“ го няма в Библията? В оригиналния текст на мястото на познатата ни дума „църква стои гръцката дума „eklessiya“, която значи събрание, среща.Това означава, че нито в Евангелията, нито в посланията на апостолите я няма тази дума „църква“ като понятие за религиозна организация, а има дума „събрание“-призвани. Затова, когато казваме думата „църква“, ние трябва да разбираме не някоя религиозна организация, а събрание на призвани хора, тоест, събрание на призвани в Христос.
Понятието за „църква“ като религиозна организация се е появило по-късно, вследствие на отстъпването на християните от истината-вместо християнската вяра се появила нейната подмяна-християнската религия. Това понятие възникнало, когато вместо вътрешното, личното поклонение на Бога в дух и истина, се появило външното поклонение, под формата на религия без вътрешно съдържание. Тоест, понятието за „църква“ като организация е възникнало едновременно с появата на религията-религиозната блудница. По-точно, блудницата е въвела в употреба това понятие, заради личен интерес. И ето защо:
Учението на Христос не предполага никакви църковни организации. Според Христовото учение, спасението е лично, чрез покаяние и отвръщане от греховете, чрез новорождението, покорство на Святия Дух, когато всеки вярващ има лична връзка с Бога, без никакъв посредник. Разбира се, вярващите трябва да се събират за общение, за молитва и взаимно назидание, но без никой да се издига (господства) над другите.
Причината за появата на религиозните църкви
В събранието на светиите учат да се върви по тесния път, да се отхвърля греха и да се води свят и благочестив живот. Въпреки това, според думите на Христос, малцина ще изберат да вървят по него, а мнозина ще тръгнат по широкия път, който е по-лесен. Мнозина не искат да се освещават, да вървят в покорство на Святия Дух, да отхвърлят греха и да се променят според мярката Христова, но не искат да загубят и вечния живот в Рая. Те желаят да бъдат Невястата Христова и да са на Сватбеното тържество, но не искат да се ограничават, да пазят своята „девственост“, и продължават да вършат грехове (блудстват).
В събранието на истинските вярващи (светите) се проповядва само един възможен път на спасение-чрез покаяние, което значи отвръщане от греховете и новорождение, живот в уподобяване на Христос. Това учение не е приятно за „мнозината“. Именно за такива неверни, (блудстващи) вярващи, се е появила подмяната на истинското събрание на вярващите, които са звани и призовани в Христос, която е религиозно-църковна организация-блудницата.
Такава религиозна организация с гордото име „Църква“ предлага на леннивите, похотливите (блудните), „спасение даром“, тоест, без покаяние и новорождение, без уподобяване по образа Христов. Тя предлага „лесничко спасение“ за номинално членство в своята „истинска църква“, като в замяна иска само „да ходите редовно на църква“, да давате десятък и да сте послушни на висшестоящите. В истинското събрание на призованите от Христос може да съществува само Божията власт и ничия друга. В религиозните църковни организации се отнема коварно Божията власт и се властва над хората, заради лична изгода. Затова всяка такава църковна власт е безбожна, защото мотивите й са от алчност и тщеславие. Алчните книжници и фарисеи винаги са се стремяли да завладеят Мойсеевото седалище, за да градят своето благополучие върху религиозните чувства на народа. Те винаги са превръщали Господния дом на молитва във вертеп на разбойници, създавайки свои собствени правила и узурпирайки власта, за да подчиняват Божиите овце на своя ред и на своите учения. Всяка такава църковна власт представлява новото поколение на книжниците и фарисеите, които не са заинтересовани от това, да водят хората при Бога и от тяхното освещаване. Защото ако хората имат лична връзка с Христос и се освещават, вече няма да имат нужда от тяхното посредничество. Ето защо, те проповядват на хората всичко, което им е приятно да чуят, но не и истината, защото са заинтересовани да водят хората при себе си, в своите църкви, заради своето благополучие. Затова тези нови книжници и фарисеи са заменили думата „събрание“-(осветените в Христа Исуса, призвани да бъдат светии), с думата „църква“- като религиозна организация. Това им е било нужно, за да оправдаят безбожната, човешка власт над Господния дом, властта, която трябва да принадлежи само на Бог. Само че, преди те са завладяли буквално Господния дом, а сега те са завладяли душите на хората-духовния Господен дом-„ Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде". (2 Коринтяни 6:16)
Властта в църквите
Господ е забранил в църквите (събранията) който и да е да властва над другите, защото всички сме братя- „Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях. Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина. “ (Матей 20:25-28)
Но това не подхожда на новите книжници и фарисеи, които са решили да вземат властта в Божието лозе, затова са си измислили измамни оправдания за беззаконието си. Още една лъжа се крие в измислената от тях дума „пастор“, която също я няма в Библията. В оригинала има думата „пастир“, която означава овчар. Но те не искат да бъдат някакви си овчарчета, а искат да се наименуват с гръмки и властни имена-пастор на църква. Но на тези фарисеи „не им прилича“ да бъдат добри пастири (овчари), които усърдно да пазят овцете и да ги водят на зелени пасбища. Те искат само безмилостно „да ги стрижат и доят“. Затова се е появила думата „пастор“- като господар, собственик, президент на църква.
Господ е дал поръка на апостолите да пасат Неговите овце. Да пасеш овцете означава да се грижиш за тях, да ги пазиш, да ги защитаваш, да ги храниш с духовна храна, както е правил пастироначалника Христос. Но Той не е позволил на никого да доминира (господства) и да поробва овцете Му. Този, който не води овцете при Христос, а „прескача отдругаде“, той е „крадец и разбойник“-„ Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник.“ (Йоан 10:1) Истинските служители на Христос никога няма да Го заместят, като станат пастори и господари. Истинските служители Го заместват и то само временно, за да водят безкористно загубените овце обратно при добрия Пастир Христос.
Йерархията в църквите
Исус е забранил между братята да има звания, титли, йерархия и каквото и да е възвишаване над другите-„Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя. И никого на земята недейте нарича свой
отец, защото Един е вашият Отец, Небесният. Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос.“ (Матей 23:8-10)
Господ допуска само служители (слуги), пастири (опекуни), които наистина служат, а не господстват над стадото. Задачата им е да се грижат, пазят и учат хората как да дойдат при Пастира Христос, да бъдат в лично общение с Него, без посредници. Това е и Новия Завет-всеки човек да познава лично Бога и да има връзка с Него. Но това не подхожда на фарисействащите пастори, те не искат да служат на Христос, а на самите себе си. Не трябва да се мисли, че техния вид е злобен. Не, обикновено те изглеждат като най-добри и грижовни. Но както е казал за тях Исус, те са гробници варосани. Ако те имат наистина злобен вид, няма да заблудят хората, че са истински пастири. Разобличава ги не външния вид, не духовното образование или способността да говорят красиво, а техните плодове (дела), които се влачат като шлейф след всеки един такъв властващ човек. Ето защо, горко за тях, според думите на Христос:“Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота. Също така и вие от вън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.“ (Матей 23:27-28)
Измислената от фарисеите дума „пастор“ е позволила да се установи в църквите не властта на Бога, а човешкото авторитарно управление, диктаторска власт и човешката йерархия.Господ е забранил да се господства над събранията, но никоя човешка авторитарна църковна система не може да съществува без ръководещ елит, който държи цялата вертикална власт в ръцете си. Ето защо, зад пасторите винаги се образува „придворна свита“, скрепена не от братска любов, а от личен, егоистичен интерес, от страх, желязна дисциплина и безпрекословно подчинение.
Тази „свита“ изпълнява ролята на „блюстители на реда“. Ако някой се осмели да критикува църковното настоятелство, или да се усъмни в неговата богоизбраност, веднага последва незабавна остра реакция към него-да напомним, че именно „благочестивите“ фарисеи убиха Христос. Днешните фарисеи също не се спират пред нищо, за да запазят своя доходен бизнес.
Така че, когато в църквата е дошла човешката власт, се е появила и йерархията, длъжностите, сановете и чиновете-пастор, лидер, пророк, старши брат, свят отец, пресвят, преподобен, светейшество и т. н. В такива Вавилонски църкви няма и не може да има братство, там има ясно разделение на миряни и духовенство, на енориаши и свещеници, на паство (събрание) и лидерски състав.
Да, в Библията ние срещаме някои „длъжности“, но това не са началства, не са собственици,или господари, те са просто избрани служители, които да съблюдават за грижата за „стадото“, за изпълнението на задълженията към него. Епископ значи настойник, пазител, дякон значи помощник, презвитер означава старейшина-възрастен, мъдър човек. В религиозните църкви, тези, които би трябвало да служат, всъщност властват, като заставят другите да служат на тях. Това е същото, както в света, където депутатите и министрите се наричат слуги на народа, но всъщност са негови господари. Тази прилика не е случайна, защото църковната власт по същност се явява разновидност на светската безбожна власт, защото тя управлява сама, без Бога. Тя е много по-коварна, защото се прикрива под Божието име. Лъжата никога не би имала успех, ако не се дегизира като праведност. Ето защо и църковната власт се дегизира като Божия, за да не се досети никой, че тя е човешка, светска и безбожна. В религиозните църкви не управлява Бог, а книжниците и фарисеите на днешното време. Тези църкви, в които се проповядва ефтината благодат за спасение без делата на вярата, където спасението е само формално членство, където се обещава успех и материално благополучие, днес нарастват непрекъснато. На хората им харесва да бъдат здрави, сити, успешни, проспериращи и вътрешно спокойни, ето защо за тях има много желаещи (посетители). Разрастващите се църкви придобиват клонове в други градове и села, като не забравят да си вземат дължимото от тях.
Разделението в църквите
След като главния мотив на това фарисейско „служение“ на Бога е личния интерес и благосъстоянието, в тези религиозни църкви винаги има постоянна борба за „парче от тортата“. Като правило, тези на върха имат всичко, а тези долу на служебната стълба, вършат всичката работа, разбира се, за минимална заплата. Затова „нисшата класа е винаги недоволна и с всички средства иска да се придвижи нагоре по стълбата, защото се движи от личен интерес, а не от безкористно служение на Бога. Такова недоволство създава бунтовническа обстановка, защото този, който някога се разбунтува в Небето, винаги е готов да сподели опита си със своите последователи. Недоволните в някоя религиозна църква повдигат „бунт“ и настъпва разделение в нея, след което част от хората там си тръгват с някой млад водач. Като правило, доктрината на новосъздадената църква не се отличава принципно от предишната. Леко се променят някои ритуали, празници, форми на служения, но това е пълно копие на предишната църква, с много незначителни разлики. Но тези разлики са необходими на новосъздадените църкви, за да се идентифицират и оправдаят отделянето си. Този процес на разделение във Вавилонските църкви е безкраен и всяка нова църква си създава своя доктрина.
Духовно насилие и духовен контрол
Имайки предвид всичко казано дотук, трябва ясно да разберем, че щом църквата се управлява от хора, тогава и духовното обучение се осъществява също от тях, а не от Божия Дух. Идеите на тези хора, амбициите и желанията им, водят в посока, различна от тази на Христос. Тези хора са си въобразили, че имат дадено от Бога право на духовна власт над другите, защото вършат духовно насилие, което никой няма право да има. Дори Бог не насилва никого, Неговият Святи Дух само съветва, изобличава. Фарисеите винаги потискат хората, дали с престорени думи, дали със сплашване, но те винаги диктуват на членовете на църквата как да живеят-как да се обличат, къде да не ходят, какво да вършат, кое да гледат, четат и т. н. Те властно поробват хората, коварно вкарвайки ги в рамките на своите църковни учения и устави, лишават ги от свободата на съвестта, свободата на изразяване и свободата на избор, което Бог не прави.
Следователно, тях не ги води любящия, добър и кротък Христос, а арогантния, коварен, горд и надменен дявол. Но истината е, че никой няма духовна власт над другите. В църквата ,всички ние сме братя и имаме само един Господ-Исус Христос, затова, само Той и Неговия Дух може да ни ръководи. Ролята на църквата е не да поробва човека, а да го учи как да се примири с Бога и да влезе в лично общение с Него зад завесата на Светая Светих. Църковните лидери само пречат на това, защото насочват вниманието на хората към себе си, те не се учат да гледат на Христос, затова престават да виждат любовта Му и виждат само лицемерието и фалша на своите лидери. И ако слепец води слепци, какво ще стане?!
http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=8&t=8990&start=10
Ако истинската благодат е за да да ни коригира, то фалшивата благодат на блудницата позволява греха и също така „спасява“ закоренели грешници, като ги води веднага в Небето.
Знаем как блудницата гради учението си чрез „златната чаша“, тоест, тя използва изопачени библейски стихове.
„ А гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта.“ (Римляни 5:20) , тя пояснява така:“Нищо страшно няма ако сме съгрешили, не трябва да се отнасяме толкова строго към това, Бог не е дребнав.“ Изопачавайки Писанията, блудницата фактически превръща благодатта „в повод за разпътство“, като изобщо не иска да слуша думите на апостол Юда:“ Защото са се вмъкнали някои човеци, които отдавна са били посочени, че подлежат на това осъждане, нечестивци, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост.“
Ако някой възрази на блудницата с думите на Павел в Римляни 6:1-2:“Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта? Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?“, тя излива нова порция от виното си-„Не сте под закон, а под благодат.“ И разбира се, премълчава написаното по-натам:“Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!“ (Римляни 6:15)
Идвайки при Исус Христос ние получаваме спасение и оправдание даром, не за пари и добри дела, но чрез Неговата благодат, чрез изкуплението Му. Ние признаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без дела по закона, с други думи, ние получаваме оправданието за миналите си грехове даром, по благодат, за да се примирим с Бог. И примирени с Бога, получили прощение, ние сме длъжни да спрем да грешим, Божия закон трябва да бъде записан на сърцата ни. Исус е дошъл не за да отмени Божия закон, но за да го изпълни.
Благодатта е Божий дар за този, който иска да се освободи от властта на греха. Той се получава без заслуги, само чрез вяра в Христос. Благодарение на тази благодат ние се обръщаме от злите си дела към Господа, получаваме прощение за греховете си, и получаваме помощ да не грешим занапред. Нужно е само да дойдем с дръзновение до „престола на благодатта“-„Нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно.“ (Евреи 4:16) Под благовременна помощ се разбира тази помощ, която Бог ще ни даде навреме, тоест, преди ние да сме съгрешили. Благодатта е нещо като шанс, който ние трябва да ценим, прилагайки всичките си усилия да се очистваме и да се изпълваме с Божественото естество. Ако приели благодатта седим със скръстени ръце, то ние сме я приели напразно, за което и предупреждава Павел:“ Ние, като съдействуваме с Бога, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.“ (2 Коринтяни 6:1) Без помоща на благодатта- без помоща на Святия Дух, който да ни води, учи, очиства и т. н. без новорождението, всичко ще е безполезно. Тоест, ако Павел учи „да се стараем“, то блудницата учи за благодат без дела или душевна благодат.
Кръвта на Исус Христос.
Думата „кръв“ също е много предпочитана като една от съставките за виното на блудницата. Тя приравнява кръвта на Христос към кръвта на козли и телци. Закона на Мойсей за проливане на кръвта на животни като очистителна жертва вече е отменен. Блудницата учи, че с помоща на кръвта на Христос може да се „измие“ всеки грях, ако след съгрешаването ни се покаем или изповядаме. В религиозния Вавилон кръвта на Христос е някаква вълшебна, ритуална, неизчерпаема и мистична течност, която може да измие дори съзнателните грехове. Кръвта се използва по принципа:Съгрешил и се омивам, още веднъж съгрешил-отново се омивам, сякаш кръвта на Христос е прах за пране, а самият Той-пералня.
Опиянени от блудницата, хората дори не разбират, че живеят в Стария завет,
само че сега не убиват животно заради греховете си, а проливат ритуално и символично реки от Христовата кръв, за да покрият своята греховност и нечистота. Те не се замислят над това, че ги чака не спасение, а наказание, както е писано:“Колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?“ (Евреи 10:29) и „И ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди, според делото на всекиго, то прекарайте със страх времето на вашето престояване, като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист.“ (1 Петър 1:17-19)
В действителност, няма никаква астрална, мистична кръв, омиваща греховете. Апостолите използват думата "кръв" метафорично, алегорично, за да покажат с нагледна яснота силата на жертвата на Христос. Блудницата трактира всичко буквално, за да заблуди всички като обгръща всичко с ореол на тайнственост и вълшебство. За да заблуждава, тя прави всичко „тайна“ обяснявайки, че има духовни неща, които не са постижими за човешкия ум.
Никаква кръв не може буквално да измие греховете. Грехът не се измива буквално и ние трябва да го разберем, за да не бъдем в числото на измамениете от блудницата. Съгрешавайки, хората са виновни пред Закона и неговата клетва, гласяща:
„Заплатата на греха е смърт.“ (Римляни 6:23)
За да имат хората шанс за спасение, Исус принесе Себе Си като непорочна жертва.
Той, невинният, беше убит заради греховете на хората, следователно, може да ходатайства за всеки, който Го приеме, тоест, Неговата пролята кръв иносказателно може да замести нашата, ако отговаряме на условието-имаме покаяние и новорождение, за което блудницата премълчава. Тя се разпорежда с кръвта на Христос произволно, като с вода от кранчето на чешмата. Обвивайки кръвта на Христос с тайнственост и приписвайки й мистични свойства да измива всички грехове, религиозният Вавилон я използва, за да могат хората да продължават да съгрешават и да не изпитват покаяние за извършения грях. Кръвта на Христос се използва от блудницата за прикриване на нейното зло, за разрешаване на беззаконието (блудството).
Затова всички учения, спасяващи и оправдаващи грешника, който не желае да се поправи, са „виното на блудство“. Блудницата много се бои от това, хората, които я следват да станат искрени и да се очистват-да бъдат праведни наистина в Христос, защото тогава услугите й ще са ненужни и тя ще трябва да си търси нов контингент, който да й вярва, за да може да го използва за своите цели.
8. Голямото Вавилонско объркване
Характеристиките на настоящия религиозен Вавилон са не само търговията със "спасението" и ритуалните дела, но също така объркване, неразбирателство, смесици и разделение.
Многобройни деноминации
Има огромен брой християнски деноминации, като адвентисти, баптисти, петдесятни, харизматици, православни, католици, лютерани, и т.н. Ако Христос е един, тогава защо има толкова много различни християнски църкви и защо е тази бъркотия? Не само че деноминациите са толкова многобройни, но те враждуват помежду си, очерняйки се една друга. Това християнство ли е? Исус е един, Библията е една, а деноминациите и ученията са безброй. И как може да се намери истината сред тази пълна бъркотия, ако всяка църква има „своята“ истина? Анализирайки ученията на днешните религиозни църкви, можем да видим една и съща бъркотия, където нищо не може да се разбере. Заради тази бъркотия, дори църковните членове не разбират напълно своите доктрини. Те са потопени повече в мечти, отколкото да осъзнават реалната библейска истина за спасението. Попитайте няколко човека от която и да е църква, какво е Духа, вярата, благодатта, кръвта на Христос и вие ще чуете съвършено различни отговори, защото в главите на тези хора е бъркотия, смесица и те си спят в сладки религиозни мечти.
Противоречия
Но как има толкова много измамени? Хората толкова ли са сляпи и не виждат очевидното? И как могат да се объркат и заблудят, когато в Библията всичко е написано съвсем ясно? Тук стигаме до разбирането на самата същност на Вавилон, характеристиките на който вече знаем. Кажете къде е по-лесно да се скрие открадното нещо-там, където всичко е ясно и подредено, или на място, където всичко е смесено и объркано, струпано на купчини? Разбира се че на второто място, там никога няма да разбереш какво има и колко. Също така и във Вавилон всичко е объркано, струпано на купчини и противоречиво. Работата е в това, че учението на блудницата е лъжливо, но е построено върху Библията, думите на която са изопачени, изкарани от контекст и изтълкувани погрешно. И понеже учението на блудницата е лъжливо, то неизбежно влиза в противоречие с Библията. И именно за да избегне разобличение, блудницата обърква всичко и го смесва, имайки за всяка истина своя подмяна и за всеки цитат, свое тълкуване. И ако някой намери в Библията противоречие с нейното учение, тя веднага заявява:“Това не е точен превод, Библията е остаряла-превода е от много древен език, трябва да се разбира по съвременно, има грешки и т. н. и т. н.“ Тя винаги намира „подходящи“ преводи и правилни пояснения и понятия, на които строи своето учение. А щом значението на библейските думи като вяра, благодат, кръщение, дух, плът и покаяние е подменено, то е съвършено невъзможно да се разбере здравото учение на Исус Христос. И затова в атмосферата на такова объркване се чувстват много удобно всякакви лъжеучения, ереси и измислици.
Съперничество
Вавилон възниква, когато Луцифер си казва:“Ще възляза на небесата...Ще възляза над облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния.“ (Исая 14:13-14)
Ставайки Сатана, той се явява истинския вдъхновител на Вавилон. Вавилон започва с гордостта и с честолюбивото намерение за възвишаване, с желанието да бъдеш велик. И ако Исус никога не се е гордеел и превъзнасял, а напротив-смирявал се е, то Вавилон винаги е високомерен и помпозен. Той винаги унижава другите, за да възвиси себе си. Вавилон дори разпокъсан и разделен на отделни църкви, не оставя желанието си коварно да се изкачи на небесата. Всяка църква воюва за това, да бъде най-първата, най-богоизбраната, най-истинската и вярната. Вавилон не иска да се поправя-променя, не иска да бъде добър, милостив, кротък и праведен като самия Христос, но той иска да се превъзнася до небесата и да получи място там с цялата си греховност и поквара. Ето защо, всички църкви на Вавилон, като правило, се стараят да имат гръмко, екстравагантно име, за да бъдат „по-горе“ от другите.
Смесици
Понеже религиозния Вавилон не желае да се поправи (промени) и да стане небесен (да живее по Духа), той прави така, че небесното да стане земно. Голямата блудница смесва всичко-духовно и светско, небесно и земно, чисто и нечисто, праведно и греховно, като желае всичко да се превърне в нещо средно, обичайно и разбираемо. Тя не иска да приеме и признае истината за това, че грехът е безусловно зло, чуждо за святото Небе. Затова всички религиозни църкви имат постоянна тенденция към навлизане на светското в тях и морална деградация. А възникващия духовен вакум се запълва лесно от безсмислени ритуали, дори и полуезически. Вместо святост-красиви църкви, вместо праведност-многочислени събрания, вместо искрено благоговение -хвалебствени песни и химни.
В резултат на това Вавилонско объркване, хората не могат да разберат в какво се състои мисията на Христос и какво е Неговото учение, защото се създава впечатлението, че всичко това е правилно, че в този лесен път няма нищо грешно, но всъщност това объркване, смесване и разделяне, е само резултат от работата на Сатана, за да отбие от пътя тези, които не идват при Бога по правилния начин, тези, за които апостол Павел е казал:“Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение, но понеже желаят да слушат новости (в др. преводи-водени от своите похоти) ще си съберат учители по своите страсти, за да им гъделичкат слуха, и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.“ (2 Тимотей 4:3-4)
Целта на Бог е да поправя хората, да ги направи напълно нови създания, живеещи в Неговата любов и вършещи Неговите дела. Образецът за това е Христос. По Него трябва да се сравняваме. Учението на Христос е ясно, а не е объркано. Накратко, звучи така:“Покай се и ще се спасиш!“ Объркването е там, където има желание за спасение без покаяние, без промяната чрез новорождението, спасение чрез лесния и широк път и преминаване през широката порта в Небето. Но всички знаем къде водят те-в погибел.
9.Голямата църковна измама
Понятието „църква“
Църква е християнска религиозна организация на определена деноминация. С името „църква“ се наричат специални сгради, в които се провеждат християнски богослужения. Но знаем ли ние, че понятието „църква“ го няма в Библията? В оригиналния текст на мястото на познатата ни дума „църква стои гръцката дума „eklessiya“, която значи събрание, среща.Това означава, че нито в Евангелията, нито в посланията на апостолите я няма тази дума „църква“ като понятие за религиозна организация, а има дума „събрание“-призвани. Затова, когато казваме думата „църква“, ние трябва да разбираме не някоя религиозна организация, а събрание на призвани хора, тоест, събрание на призвани в Христос.
Понятието за „църква“ като религиозна организация се е появило по-късно, вследствие на отстъпването на християните от истината-вместо християнската вяра се появила нейната подмяна-християнската религия. Това понятие възникнало, когато вместо вътрешното, личното поклонение на Бога в дух и истина, се появило външното поклонение, под формата на религия без вътрешно съдържание. Тоест, понятието за „църква“ като организация е възникнало едновременно с появата на религията-религиозната блудница. По-точно, блудницата е въвела в употреба това понятие, заради личен интерес. И ето защо:
Учението на Христос не предполага никакви църковни организации. Според Христовото учение, спасението е лично, чрез покаяние и отвръщане от греховете, чрез новорождението, покорство на Святия Дух, когато всеки вярващ има лична връзка с Бога, без никакъв посредник. Разбира се, вярващите трябва да се събират за общение, за молитва и взаимно назидание, но без никой да се издига (господства) над другите.
Причината за появата на религиозните църкви
В събранието на светиите учат да се върви по тесния път, да се отхвърля греха и да се води свят и благочестив живот. Въпреки това, според думите на Христос, малцина ще изберат да вървят по него, а мнозина ще тръгнат по широкия път, който е по-лесен. Мнозина не искат да се освещават, да вървят в покорство на Святия Дух, да отхвърлят греха и да се променят според мярката Христова, но не искат да загубят и вечния живот в Рая. Те желаят да бъдат Невястата Христова и да са на Сватбеното тържество, но не искат да се ограничават, да пазят своята „девственост“, и продължават да вършат грехове (блудстват).
В събранието на истинските вярващи (светите) се проповядва само един възможен път на спасение-чрез покаяние, което значи отвръщане от греховете и новорождение, живот в уподобяване на Христос. Това учение не е приятно за „мнозината“. Именно за такива неверни, (блудстващи) вярващи, се е появила подмяната на истинското събрание на вярващите, които са звани и призовани в Христос, която е религиозно-църковна организация-блудницата.
Такава религиозна организация с гордото име „Църква“ предлага на леннивите, похотливите (блудните), „спасение даром“, тоест, без покаяние и новорождение, без уподобяване по образа Христов. Тя предлага „лесничко спасение“ за номинално членство в своята „истинска църква“, като в замяна иска само „да ходите редовно на църква“, да давате десятък и да сте послушни на висшестоящите. В истинското събрание на призованите от Христос може да съществува само Божията власт и ничия друга. В религиозните църковни организации се отнема коварно Божията власт и се властва над хората, заради лична изгода. Затова всяка такава църковна власт е безбожна, защото мотивите й са от алчност и тщеславие. Алчните книжници и фарисеи винаги са се стремяли да завладеят Мойсеевото седалище, за да градят своето благополучие върху религиозните чувства на народа. Те винаги са превръщали Господния дом на молитва във вертеп на разбойници, създавайки свои собствени правила и узурпирайки власта, за да подчиняват Божиите овце на своя ред и на своите учения. Всяка такава църковна власт представлява новото поколение на книжниците и фарисеите, които не са заинтересовани от това, да водят хората при Бога и от тяхното освещаване. Защото ако хората имат лична връзка с Христос и се освещават, вече няма да имат нужда от тяхното посредничество. Ето защо, те проповядват на хората всичко, което им е приятно да чуят, но не и истината, защото са заинтересовани да водят хората при себе си, в своите църкви, заради своето благополучие. Затова тези нови книжници и фарисеи са заменили думата „събрание“-(осветените в Христа Исуса, призвани да бъдат светии), с думата „църква“- като религиозна организация. Това им е било нужно, за да оправдаят безбожната, човешка власт над Господния дом, властта, която трябва да принадлежи само на Бог. Само че, преди те са завладяли буквално Господния дом, а сега те са завладяли душите на хората-духовния Господен дом-„ Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде". (2 Коринтяни 6:16)
Властта в църквите
Господ е забранил в църквите (събранията) който и да е да властва над другите, защото всички сме братя- „Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях. Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина. “ (Матей 20:25-28)
Но това не подхожда на новите книжници и фарисеи, които са решили да вземат властта в Божието лозе, затова са си измислили измамни оправдания за беззаконието си. Още една лъжа се крие в измислената от тях дума „пастор“, която също я няма в Библията. В оригинала има думата „пастир“, която означава овчар. Но те не искат да бъдат някакви си овчарчета, а искат да се наименуват с гръмки и властни имена-пастор на църква. Но на тези фарисеи „не им прилича“ да бъдат добри пастири (овчари), които усърдно да пазят овцете и да ги водят на зелени пасбища. Те искат само безмилостно „да ги стрижат и доят“. Затова се е появила думата „пастор“- като господар, собственик, президент на църква.
Господ е дал поръка на апостолите да пасат Неговите овце. Да пасеш овцете означава да се грижиш за тях, да ги пазиш, да ги защитаваш, да ги храниш с духовна храна, както е правил пастироначалника Христос. Но Той не е позволил на никого да доминира (господства) и да поробва овцете Му. Този, който не води овцете при Христос, а „прескача отдругаде“, той е „крадец и разбойник“-„ Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник.“ (Йоан 10:1) Истинските служители на Христос никога няма да Го заместят, като станат пастори и господари. Истинските служители Го заместват и то само временно, за да водят безкористно загубените овце обратно при добрия Пастир Христос.
Йерархията в църквите
Исус е забранил между братята да има звания, титли, йерархия и каквото и да е възвишаване над другите-„Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя. И никого на земята недейте нарича свой
отец, защото Един е вашият Отец, Небесният. Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос.“ (Матей 23:8-10)
Господ допуска само служители (слуги), пастири (опекуни), които наистина служат, а не господстват над стадото. Задачата им е да се грижат, пазят и учат хората как да дойдат при Пастира Христос, да бъдат в лично общение с Него, без посредници. Това е и Новия Завет-всеки човек да познава лично Бога и да има връзка с Него. Но това не подхожда на фарисействащите пастори, те не искат да служат на Христос, а на самите себе си. Не трябва да се мисли, че техния вид е злобен. Не, обикновено те изглеждат като най-добри и грижовни. Но както е казал за тях Исус, те са гробници варосани. Ако те имат наистина злобен вид, няма да заблудят хората, че са истински пастири. Разобличава ги не външния вид, не духовното образование или способността да говорят красиво, а техните плодове (дела), които се влачат като шлейф след всеки един такъв властващ човек. Ето защо, горко за тях, според думите на Христос:“Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота. Също така и вие от вън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.“ (Матей 23:27-28)
Измислената от фарисеите дума „пастор“ е позволила да се установи в църквите не властта на Бога, а човешкото авторитарно управление, диктаторска власт и човешката йерархия.Господ е забранил да се господства над събранията, но никоя човешка авторитарна църковна система не може да съществува без ръководещ елит, който държи цялата вертикална власт в ръцете си. Ето защо, зад пасторите винаги се образува „придворна свита“, скрепена не от братска любов, а от личен, егоистичен интерес, от страх, желязна дисциплина и безпрекословно подчинение.
Тази „свита“ изпълнява ролята на „блюстители на реда“. Ако някой се осмели да критикува църковното настоятелство, или да се усъмни в неговата богоизбраност, веднага последва незабавна остра реакция към него-да напомним, че именно „благочестивите“ фарисеи убиха Христос. Днешните фарисеи също не се спират пред нищо, за да запазят своя доходен бизнес.
Така че, когато в църквата е дошла човешката власт, се е появила и йерархията, длъжностите, сановете и чиновете-пастор, лидер, пророк, старши брат, свят отец, пресвят, преподобен, светейшество и т. н. В такива Вавилонски църкви няма и не може да има братство, там има ясно разделение на миряни и духовенство, на енориаши и свещеници, на паство (събрание) и лидерски състав.
Да, в Библията ние срещаме някои „длъжности“, но това не са началства, не са собственици,или господари, те са просто избрани служители, които да съблюдават за грижата за „стадото“, за изпълнението на задълженията към него. Епископ значи настойник, пазител, дякон значи помощник, презвитер означава старейшина-възрастен, мъдър човек. В религиозните църкви, тези, които би трябвало да служат, всъщност властват, като заставят другите да служат на тях. Това е същото, както в света, където депутатите и министрите се наричат слуги на народа, но всъщност са негови господари. Тази прилика не е случайна, защото църковната власт по същност се явява разновидност на светската безбожна власт, защото тя управлява сама, без Бога. Тя е много по-коварна, защото се прикрива под Божието име. Лъжата никога не би имала успех, ако не се дегизира като праведност. Ето защо и църковната власт се дегизира като Божия, за да не се досети никой, че тя е човешка, светска и безбожна. В религиозните църкви не управлява Бог, а книжниците и фарисеите на днешното време. Тези църкви, в които се проповядва ефтината благодат за спасение без делата на вярата, където спасението е само формално членство, където се обещава успех и материално благополучие, днес нарастват непрекъснато. На хората им харесва да бъдат здрави, сити, успешни, проспериращи и вътрешно спокойни, ето защо за тях има много желаещи (посетители). Разрастващите се църкви придобиват клонове в други градове и села, като не забравят да си вземат дължимото от тях.
Разделението в църквите
След като главния мотив на това фарисейско „служение“ на Бога е личния интерес и благосъстоянието, в тези религиозни църкви винаги има постоянна борба за „парче от тортата“. Като правило, тези на върха имат всичко, а тези долу на служебната стълба, вършат всичката работа, разбира се, за минимална заплата. Затова „нисшата класа е винаги недоволна и с всички средства иска да се придвижи нагоре по стълбата, защото се движи от личен интерес, а не от безкористно служение на Бога. Такова недоволство създава бунтовническа обстановка, защото този, който някога се разбунтува в Небето, винаги е готов да сподели опита си със своите последователи. Недоволните в някоя религиозна църква повдигат „бунт“ и настъпва разделение в нея, след което част от хората там си тръгват с някой млад водач. Като правило, доктрината на новосъздадената църква не се отличава принципно от предишната. Леко се променят някои ритуали, празници, форми на служения, но това е пълно копие на предишната църква, с много незначителни разлики. Но тези разлики са необходими на новосъздадените църкви, за да се идентифицират и оправдаят отделянето си. Този процес на разделение във Вавилонските църкви е безкраен и всяка нова църква си създава своя доктрина.
Духовно насилие и духовен контрол
Имайки предвид всичко казано дотук, трябва ясно да разберем, че щом църквата се управлява от хора, тогава и духовното обучение се осъществява също от тях, а не от Божия Дух. Идеите на тези хора, амбициите и желанията им, водят в посока, различна от тази на Христос. Тези хора са си въобразили, че имат дадено от Бога право на духовна власт над другите, защото вършат духовно насилие, което никой няма право да има. Дори Бог не насилва никого, Неговият Святи Дух само съветва, изобличава. Фарисеите винаги потискат хората, дали с престорени думи, дали със сплашване, но те винаги диктуват на членовете на църквата как да живеят-как да се обличат, къде да не ходят, какво да вършат, кое да гледат, четат и т. н. Те властно поробват хората, коварно вкарвайки ги в рамките на своите църковни учения и устави, лишават ги от свободата на съвестта, свободата на изразяване и свободата на избор, което Бог не прави.
Следователно, тях не ги води любящия, добър и кротък Христос, а арогантния, коварен, горд и надменен дявол. Но истината е, че никой няма духовна власт над другите. В църквата ,всички ние сме братя и имаме само един Господ-Исус Христос, затова, само Той и Неговия Дух може да ни ръководи. Ролята на църквата е не да поробва човека, а да го учи как да се примири с Бога и да влезе в лично общение с Него зад завесата на Светая Светих. Църковните лидери само пречат на това, защото насочват вниманието на хората към себе си, те не се учат да гледат на Христос, затова престават да виждат любовта Му и виждат само лицемерието и фалша на своите лидери. И ако слепец води слепци, какво ще стане?!
http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=8&t=8990&start=10
Няма коментари
