Постинг
07.10.2016 10:04 -
Вавилон Велики 5 част
5. Чародеяние (магия)
Друга особеност на религиозният Вавилон е чародеянието, както четем
в Откровение 18:23- „чрез твоето чародеяние бяха измамени всички народи.“
Но откъде се е взело то, щом в учението на Христос няма магия и какво всъщност е това?
Тесния и широкия път
Исус казва, че пътя, който води към към Живота е труден и тесен, и че портата през която се влиза в него също е тясна. С други думи, това е път на себеотричане, носене на своя кръст, преминаване през много скърби и изпитания, път на постоянство в следването на Христос и учението Му, на уподобяване с Него. Той е казал, че:“А от дните на Иоан Кръстител до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват.“ (Матей 11:12)
Апостолите са учели:“и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.“ (Деяния 14:22)
Исус неведнъж е говорел на хората за условията на тяхното спасение, всички условия заедно съставляват този тесен път.
„ ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.“ (Матей 18:3)
„ ако искаш да влезеш в живота пази заповедите.“ (Матей 19:17)
„Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва.“ (Матей 16:24)
„ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.“ (Матей 5:20)
С други думи, на всички, които искат да влязат в Небесното царство, Исус винаги е предлагал тесния път и тясната порта, т.е. Неговите условия.
Това се постига чрез дълготърпение, молитва, постоянство в „изработването на спасението“-работа над себе си, защото нашата егоистична, грешна природа не иска да страда и да се ограничава. Тя иска да блудства, да се наслаждава и да греши. Тоест, нашето спасение се постига по напълно естествен начин, чрез усилие и работа над себе си, без никакво чародеяние. Това е и ходенето по тесния път.
Но нека си спомним, че Исус най-напред е казал, че мнозина ще изберат не тесния, а широкия път-„Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.“ (Матей 7:13)
Вавилонската блудница (религиозния Вавилон) знае, че хората по природа са мързеливи и себелюбиви, така че тя им предлага „спасение“ без условията
поставени от Христос, тоест-широкия път. Тя премълчава за думата „ако“, а проповядва, че е достатъчно „правилно да се кръстиш, правилно да вярваш, да дойдеш точно в нейната истинска църква“ и спасението ти е гарантирано. Тоест, блудницата предлага да получиш спасение без усилие над себе си, без да се промениш, по някакво чудо и магия. Тя казва, че това не е нужно, защото Исус вече е простил на всички, спасил ни е и ние трябва само да повярваме в своето спасение. Блудницата учи за „усилие на въображението“, тоест, само чрез „усилие“ на мисълта да повярваш в спасението си-и това е всичко, ти вече си спасен без никаква работа над себе си по-нататък.
Всички християнски деноминации са заети да предлагат своето учение за спасение, заобикаляйки Христовото учение. На събранията на блудницата вие няма да чуете Христовото учение, но затова пък ще чуете много истории, приказки и басни. Учението на Христос променя човека, но ако годините си минават, а хората не се променят, то значи тях са ги приспали, измамили и въвели в заблуждение. На тях са им дали нещо, което много прилича на истината, но то не е истината.
Тоест, оказва се, че са спасени чрез чародеяние (магия), а в действителност това е измама, заблуда.
Чародеяние (магия)
„ защото твоите търговци бяха големците на земята, понеже чрез твоето чародеяние бяха измамени всичките народи.“ (Откровение 18:23)
Според тези думи, измамени са всички народи, а те са измамени чрез чародеяние, с помоща на виното на блудстване (лъжеученията). Чародеянието (магията) е духовно действие, когато се случва нещо непонятно, по свръхестествен начин.
Исус Христос е вършел чудеса, но това не е било магия, не е било измама. Днешните „вярващи“ от религиозния Вавилон не разбират, че вярват в нещо измамно-чародействено, защото причината за тази сляпа вяра е, че можеш да получиш нещо без никакво усилие, като с магия, но това е заблуда, измама, или с други думи-чародеяние.
За да върши своето чародеяние, религиозния Вавилон използва „магическите си заклинания“, които взима от „златната чаша“-Библията. Тоест, за да не се съмнява никой и сляпо да вярва в нейното чародеяние, блудницата използва библейски цитати.
Невястата Христова е облечена в „светъл и чист висон“, който символизира праведните дела на светиите. Тя върви в светлината и в нея забелязва всяко „петно“ по дрехата си, затова се очиства-премахва всеки грях от себе си, като с всеки ден израства духовно.
Блудницата със своето чародеяние „спасява“ мръсните (грешните) хора такива каквито са, без поправление и очистение. Дори ако тя учи за очистение, то е някакси виртуално, магически, чрез самовнушение. Тя учи, че е достатъчно да повярваш в прощението и тогава очистването става от самосебеси. Затваряш очи и чрез силата на мисълта повярваш и веднага се превръщаш в свят и праведен чрез вяра. Чародеянието се крие във факта, че човека всъщност е грешник, но „повярвалият“ че е „праведен в Христос“ вярва, че веднага става „праведник в Христос“.
Тоест, чрез явна заблуда и чародейство, грешникът изведнъж става праведник.
Нека си спомним, че цялата ни страна (и много други) беше някога омагьосана, очарована от идеите за изграждане на комунистическо общество, идеите за всеобщо благоденствие и братство. Да си спомним партийните конгреси, където се говореше за победата на социализма, за петилетки, за близкото настъпване на комунистическата ера на просперитет и всеобщо благоденствие, където всички хора, очаровани слушаха и вярваха в тези басни. Обикновено след тези огнени речи всички се изправяха и аплодираха горещо и силно. Цялата страна дълбоко спеше, очаквайки, че ето, утре, на по-следващия ден или след някоя година, комунизма ще бъде построен и ще настъпи човешкия рай на Земята. Но това приключи с пълен провал и разруха.
Блудницата използва същия метод на приспиване, само че тя обещава Рая не утре, а след смъртта, като използва това, че няма да се провери. Тя не само обещава, но гарантира спасението, като казва „Писано е, Бог го е обещал“. Блудницата използва обещанията на Бог за спасението, но никога не споменава за условията, при които Бог ги изпълнява. Хората, заслепени и измамени от историите за сладък живот в Небето, губят разума и здравомислието си, превръщайки се в една послушна марионетка в ръцете на мошеници и авантюристи. Очаровали и хипнотизирали човека със своето чародеяние, напоили го с приказките си за Райски живот, лидерите на религиозните църкви всячески могат да го експлоатират. Затова Вавилон е немислим без своите задължителни спътници-лъжи, измами и чародейство. 6. Виното на блудството и вярата
„с която блудстваха земните царе, и земните жители се опиха от виното
на нейното блудстване. “ Откровение 17:2
„ защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудство.“
Откровение 18:3
Както вече се каза, блудницата опиянява хората с виното си на блудстване (учението си) с помоща на златната чаша (Библията).
Всяко вино се характеризира с това, че опиянява, разполага човека към свободно и дори неморално поведение. Така и виното на блудството опиянява разума на вярващите, вкарва ги в лекомислие и ги води към загуба на съвест и страх.
Нека видим по какъв начин отрезвяващите и безкомпромисните към греха библейски думи, изведнъж в „златната чаша“ се превръщат в опияняващо вино на разпуснатост и поквара.
Библейската вяра
Вярата, в библейския смисъл на думата, е вяра в Бог Отец и Неговия Син, Исус Христос, Който дойде на земята, за да ни спаси. Ако вярваме в Исус Христос, ние трябва да следваме Неговите стъпки. Обърнете внимание- да следваме, т.е.да извършваме движение и действие, а не да седим на едно място.
Апостол Павел е писал:“ А вярата е даване (в някои преводи осъществяване) твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат.“ (Евреи 11:1)
Ключовата дума в този текст е „даване-осъществяване“. Тоест, вярата не е бездействие, а действие, движение към цел, в която човек е уверен, макар все още да не я е достигнал. Библейската вяра предполага изпълнението и постигането на очаквания резултат. Без осъществяване на очакваното, нашата вяра е мъртва и безформена. След думите си за това, че „вярата е даване на твърда увереност“, Павел дава нагледни примери за вярата в потвърждение на казаното. С примерите за героите на вярата, той показва какво е живата вяра и как се осъществява тя.
„ С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата.“
„С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си.“
„С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да замине за мястото, което щеше да получи в наследство.“
„С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва.“
„С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха.“
„с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устата на лъвове, угасваха силата на огъня, избягваха острието на меча,
оздравяха от болести, ставаха храбри в битка, обръщаха в бяг чужди войски.“ (Евреи 11 гл.)
Виждаме, че подвижниците на вярата не са седяли на място самохипнотизирайки се, чакайки очакваното да им падне от небето, но са се движели към целта, вършейки делата на вярата.
Вярата на Авраам е имала дела и затова тя е жива вяра и му се е вменила за негова праведност. „Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата.“ (Яков 2:22) Поради тази жива и действена вяра, Авраам се назовава като отец на всички духовно живи хора. Както тялото без духа е труп, така и вярващ без дела, е духовен труп, и следователно е напълно мъртав и безполезен за Бог. Няма полза от дърво, което не дава плод, няма полза от кладенец, който не дава вода за пиене и няма полза от вяра, която няма дела.
Да си спомним думите на Христос в Лука 18:8:“когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?“ С други думи, Исус дава да се разбере, че при Неговото идване на Земята, вярата не просто ще бъде малко, но „ще се намери ли?“ Днес има толкова много църкви, толкова много вярващи, защо Исус казва това? Нима Той не е знаел, че вярващите ще бъдат милиони? Разбира се, че Исус е знаел това, но също е знаел, че истинската, библейската вяра почти ще липсва. Казано с други думи, хората, които повярват в Бога ще бъдат заблудени и измамени от блудницата, и истинската, библейска вяра, която осъществява очакваното, която очиства, освещава и води хората в следване и уподобяване на Христос, ще бъде подменена с лъжливата, мъртва и сляпа вяра.
В учението на блудницата, вярата е нещо безформено, сляпо, без размисъл и дори опияняващо и приспиващо. Тя се заключава в това, че човек просто трябва да вярва в съществуването на Бог, да вярва в това, че Исус вече е простил греховете му, спасил го е и практически вече го е приел в Рая. Блудницата учи, че ако човек се кръсти, посещава църква, чете Библията- това е вяра,
но ако човек се бори с греха и търси очистване, коригиране на характера си- това е неверие.
Ако Божието слово ни учи да осъществяваме- „да изработваме“ спасението си, то блудницата учи да вярваме сляпо в спасението си и да не правим нищо за собственото си коригиране. Нейната вяра е подобна на автотренинг, самовнушение, когато човек с усилието на мисълта убеждава себе си, че желанието му обезателно ще се сбъдне. Но Бог по начало не пуска грешници в Небето и никакво самовнушение няма да промени този принцип. Затова вярата на блудницата е чародеяние, суеверна измама, обещаваща невъзможното.
Вярата без дела е мъртва
Вярата, това е дела. Оттук идва и израза „дела на вярата“. Истинската вяра в Бога не е просто да признаеш, че Той съществува и дотук, но тя е послушание към Бог и Неговото слово, подчиняване на всичките ни мисли, всичките ни постъпки, целия ни живот на Него. Ако това послушание липсва, то човека няма вяра, защото му липсват делата на вярата.
Апостол Яков пише:“Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?“
Вярата без дела е като „мед, що звънти или кимвал, що дрънка.“ Блудницата лишава библейската дума „вяра“ от нейния истински смисъл, за да съблазни и измами тези, които не искат да вникнат в същноста на значението й.
„ Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?“ Яков 2:20
Да кажем, че вие казвате на всички, че сте добри, щедри, имате любов, но фактите показват точно обратното. Как можете да се наречете такива, ако никой не го забелязва?- „ Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.“ Яков 2:17
Тоест, ако вашата вяра няма дела и не се проявява, с други думи- ако няма добри плодове-благоразумие, себеобуздание, твърдост, благочестие, братолюбие, любов, радост, мир, дълготърпение, милосърдие, кротост, вярност, тя е фалшива, мъртва вяра.
Именно тази фалшива, извратена и напълно небиблейска вяра се налага и проповядва от обичащия да блудства религиозен Вавилон. Блудницата не иска да прави нищо по отношение на очистението и освещението си, тя вярва, че вече всичко е извършено, че всички сме спасени и осветени, още отдавна на Голготския кръст.
Спасението без дела
Ако истинската вяра ни учи, че трябва да изработваме спасението си, то блудницата учи, че ние се спасяваме само по благодат, без дела. Това е така, защото човек наистина не се спасява чрез дела, но думите поднесени в лъжлива светлина стават „вино на блудство“, което отравя и омагьосва тези, които не искат да размишляват и търсят истината.
Блудницата не иска да слуша нищо за послушанието и делата на вярата, а ако има някакви дела, то всичките са във връзка з нейните църковни мероприятия и задължения. Заблудата е в това, че от една страна тя казва, че ние се спасяваме без дела, но от друга страна тя говори, че ако не посещавате църквата, ако не участвате в нейните мероприятия, ако не давате десятък, ако не благовествате и т. н. вие няма да се спасите. С други думи, блудницата казва, че се спасяваме без дела, но самата тя „спасява“ с дела, като заменя истинските дела на вярата с нейните религиозни дела.
Истина е, че нашето спасение зависи единствено от Бога, не от делата ни, но ако ние обичаме греха-обичаме измамата, лицемерието, кражбата, клеветата, омразата, то за никакво спасение не може да става дума, защото нищо нечисто няма да влезе в Божието царство. Ако ние сме се покаяли и променили, това свидетелства, че в сърцата ни Христос е Цар и Господ, и ние сме в Неговото Царство, независимо от факта, че живеем още на Земята. Затова и делата на вярата са тези показатели, по които Бог определя какво е „дървото“- добро ли е или за огъня.
Учението на блудницата е много популярно, защото леннивите хора много обичат да получат нещо даром. На тях им е неприятно да слушат за очистване, за изпитания и страдания, и именно за тях тя съчинява учението за спасение без дела и усилия. Думите на Христос не са актуални:“А от дните на Иоан Кръстител до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват.“
С други думи, Христос е казал, че пътя на спасението не е за БЕЗделниците, леннивите, затова и те търсят и намират удобното учение на Вавилон, където за да си спасен е достатъчно да „ходиш на църква“ един път в седмицата, да даваш десятък, да посещаващ църковните мероприятия, да четеш Библията. те търсят точно такова учение, където не трябва да прилагат усилие за да се освещават, а само твърдо да вярват, че те вече са спасени и осветени и мястото им в Рая е запазено. А за да не угасне тази мъртва и сляпа вяра, човек трябва редовно да посещава събранията, където ще може да получава от проповедника поредната порция анестезия от упойващото вино, за да продължава да спи, очаквайки отиването си в Рая.
Истината е, че въпреки че се спасяваме не чрез дела и се оправдаваме с вяра-Римляни 3:28, Галатяни 2:16, Ефесяни 2:8-9, Бог ще ни съди според делата ни, както е писано:Матей 25:34-40, Йоан 5:29, Римляни 2:5-8, 2 Коринтяни 5:10. Именно делата са признак за оправдание чрез вяра. (Яков 2:20-22) И ако оправданието и спасението са дело на Бога, то послушание и освещаването, от които зависи оправдаването са изключително наше дело, което ние сме длъжни да вършим, съзнателно и доброволно.
Праведност чрез вяра, вменена правда
Вече знаем как действа блудницата с виното си на блудство. Да разгледаме как това вино се влива във библейските фрази като „праведност чрез вяра“ и „вменена правда“.
Павел казва:“ И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.“ (Римляни 3:28) Блудницата казва-„Ето, виждате ли, ние се оправдаваме не с дела, а с вяра.“ За да утвърди това, тя променя отношението на хората към Божия закон, което несъмнено е много удобно за блудната невяста, обичаща да греши. Учението на блудницата включва три вида отношение към Божия закон-1. Закона е отменен и не е нужно да се изпълнява, 2.Закона е отменен, но някои заповеди все още трябва да се изпълняват, 3.Закона не е
отменен и значи трябва да се изпълнява сляпо и безгласно. Все пак трябва да напомним, че е отменен само Мойсеевия закон, който е бил до „време на преобразувание.“ (Евреи 9:10)
Морално-нравственият Божий закон няма да бъде отменен докато съществуват небето и Земята. (Матей 5:18) Но както историята свидетелства, блудницата е успяла да отмени Божия закон напълно или частично, или да го замени със сляпото законничество и фарисейство (легализъм и лицемерие). Законничеството е формално, сляпо изпълнение на буквата на закона, когато духът на закона липсва, то е крайност, но беззаконието също е крайност. Блудницата бута хората в тази крайност, учейки ги сляпо да изпълняват човешкш правила и заповеди. Истината е, че вярата в Бог е неразделна част от изпълнението на Неговия закон, както Павел пише:“ Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.“ (Римляни 3:31) Само утвърждаваме духа на закона, което означава и разбиране на неговия смисъл (дух).
Павел пише много на римляните за закона и вярата, за делата на закона и делата на вярата, за праведността, която е от закона, и праведността чрез вяра. Ние също трябва да разбираме разликата в тези библейски понятия. Истинската праведност е от делата на вярата и не може да се замени със сляпо изпълнение на точките в закона, с други думи-да се замени Божията праведност с праведността чрез Закона. Ето един пример:Човек си казва-аз не убивам, значи съм праведен. Но отвътре той е пълен със злоба към хората и мислите му за тях съвсем не са добри. Формално той изпълнява Закона, защото не убива буквално, но пред всевиждащият Бог, той е същия престъпник на Закона като убиеца.-„Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец; и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот.“ (1 Йоан 3:15)
Апостол Павел изобличава лицемерния формализъм на законниците с думите:
„Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога, знаеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона; ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина, наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината, тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли? Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли? Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона? (Римляни 2:17-23)
Когато Павел казва, че ние се оправдаваме чрез вяра без делата на закона, е имал предвид буквалното изпълнение на закона. Формалното изпълнение на писания закон не ни прави праведни и съвсем не ни оправдава в очите на Бога. Оправдава ни само живата вяра, вярата която има дела. Днешните „праведници по вяра“ не правят нищо за своето освещение, внушавайки си, че те вече са оправдани и святи чрез вяра. Такива „праведници“ по същество са същите като грешниците, а често пъти, дори по- зли и непримирими от тях.
Блудницата много обича да казва, че ние сме праведни чрез вяра, също както Авраам и да рецитира стиховете, които говорят за това. Тя казва, че не е нужно нищо друго, освен да вярваш в Бога. Ти вече имаш праведността си щом си повярвал. Да, но тя забравя за другите стихове, в които се говори за делата на вярата:“Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника?“ и „Така също и блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бърже през друг път?“ Яков 2:21, 25
От всичко казано се разбира, че праведността се вменява на този, който има дела на вярата, и че вярата се усъвършенствува от делата. Авраам не просто е вярвал в Бога, но той е доказал тази своя вяра чрез делата си, чрез своя живот. Въпреки че Божия закон още не е бил даден, той е бил записан на плочата на сърцето му, Авраам не просто е вярвал в Бога, но е вярвал на всяка Негова дума и я изпълнявал в живота си.
Пример
Веднъж присъствайки в една църква, станахме свидетили на следното събитие:
В края на проповедта, според традицията, пасторът четеше бележките на нуждаещи се, и една от бележките го възмути до крайност. В тази бележка, една жена се съкрушаваше за греховете си и за това, че никак не можеше да се освободи от тях.
Тя молеше за подкрепа с молитва за нея, за да се освободи от греховете и да се спаси. Тази бележка така възмути пастора, че той с нескрито раздразнение възмутен викаше от амвона към всички присъстващи:“Колко още да ви повтарям?! Кога най-сетне ще разберете? Не е нужно да помагате на Бог да ви спасява, това си е Негова работа! Той вече отдавна ни е спасил! На вас ви остава само да повярвате, но вие и това не можете да направите, маловерци такива! Ние се спасяваме само с вяра, без дела! Трябва да вярваме на Бог и Неговото слово, в което е писано- Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас, това е дар от Бога, не чрез дела, за да се не похвали никой.“ (Ефесяни 2:8-9)
След тези думи, и да е имало някой, който е бил съкрушен и е плакал, чувствайки обвинението на съвестта си, той е станал заедно с всички, радостно викайки „Алилуя!“, получил поредната доза „упойка“. След събранието всички си отидоха с пълната увереност, че са спасени и оправдани по вяра- защото те са в истинската църква на такъв любящ и всепрощаващ Бог.
Ето така тази теория за вменената праведност чрез вяра води до това, вярващите да живеят в грях, да живеят както хората в света, но да са уверени, че са спасени.
Мащабът на тази измама ще нараства до времето на окончателното падение на този религиозен Вавилон.
Следва...
Друга особеност на религиозният Вавилон е чародеянието, както четем
в Откровение 18:23- „чрез твоето чародеяние бяха измамени всички народи.“
Но откъде се е взело то, щом в учението на Христос няма магия и какво всъщност е това?
Тесния и широкия път
Исус казва, че пътя, който води към към Живота е труден и тесен, и че портата през която се влиза в него също е тясна. С други думи, това е път на себеотричане, носене на своя кръст, преминаване през много скърби и изпитания, път на постоянство в следването на Христос и учението Му, на уподобяване с Него. Той е казал, че:“А от дните на Иоан Кръстител до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват.“ (Матей 11:12)
Апостолите са учели:“и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.“ (Деяния 14:22)
Исус неведнъж е говорел на хората за условията на тяхното спасение, всички условия заедно съставляват този тесен път.
„ ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.“ (Матей 18:3)
„ ако искаш да влезеш в живота пази заповедите.“ (Матей 19:17)
„Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва.“ (Матей 16:24)
„ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.“ (Матей 5:20)
С други думи, на всички, които искат да влязат в Небесното царство, Исус винаги е предлагал тесния път и тясната порта, т.е. Неговите условия.
Това се постига чрез дълготърпение, молитва, постоянство в „изработването на спасението“-работа над себе си, защото нашата егоистична, грешна природа не иска да страда и да се ограничава. Тя иска да блудства, да се наслаждава и да греши. Тоест, нашето спасение се постига по напълно естествен начин, чрез усилие и работа над себе си, без никакво чародеяние. Това е и ходенето по тесния път.
Но нека си спомним, че Исус най-напред е казал, че мнозина ще изберат не тесния, а широкия път-„Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.“ (Матей 7:13)
Вавилонската блудница (религиозния Вавилон) знае, че хората по природа са мързеливи и себелюбиви, така че тя им предлага „спасение“ без условията
поставени от Христос, тоест-широкия път. Тя премълчава за думата „ако“, а проповядва, че е достатъчно „правилно да се кръстиш, правилно да вярваш, да дойдеш точно в нейната истинска църква“ и спасението ти е гарантирано. Тоест, блудницата предлага да получиш спасение без усилие над себе си, без да се промениш, по някакво чудо и магия. Тя казва, че това не е нужно, защото Исус вече е простил на всички, спасил ни е и ние трябва само да повярваме в своето спасение. Блудницата учи за „усилие на въображението“, тоест, само чрез „усилие“ на мисълта да повярваш в спасението си-и това е всичко, ти вече си спасен без никаква работа над себе си по-нататък.
Всички християнски деноминации са заети да предлагат своето учение за спасение, заобикаляйки Христовото учение. На събранията на блудницата вие няма да чуете Христовото учение, но затова пък ще чуете много истории, приказки и басни. Учението на Христос променя човека, но ако годините си минават, а хората не се променят, то значи тях са ги приспали, измамили и въвели в заблуждение. На тях са им дали нещо, което много прилича на истината, но то не е истината.
Тоест, оказва се, че са спасени чрез чародеяние (магия), а в действителност това е измама, заблуда.
Чародеяние (магия)
„ защото твоите търговци бяха големците на земята, понеже чрез твоето чародеяние бяха измамени всичките народи.“ (Откровение 18:23)
Според тези думи, измамени са всички народи, а те са измамени чрез чародеяние, с помоща на виното на блудстване (лъжеученията). Чародеянието (магията) е духовно действие, когато се случва нещо непонятно, по свръхестествен начин.
Исус Христос е вършел чудеса, но това не е било магия, не е било измама. Днешните „вярващи“ от религиозния Вавилон не разбират, че вярват в нещо измамно-чародействено, защото причината за тази сляпа вяра е, че можеш да получиш нещо без никакво усилие, като с магия, но това е заблуда, измама, или с други думи-чародеяние.
За да върши своето чародеяние, религиозния Вавилон използва „магическите си заклинания“, които взима от „златната чаша“-Библията. Тоест, за да не се съмнява никой и сляпо да вярва в нейното чародеяние, блудницата използва библейски цитати.
Невястата Христова е облечена в „светъл и чист висон“, който символизира праведните дела на светиите. Тя върви в светлината и в нея забелязва всяко „петно“ по дрехата си, затова се очиства-премахва всеки грях от себе си, като с всеки ден израства духовно.
Блудницата със своето чародеяние „спасява“ мръсните (грешните) хора такива каквито са, без поправление и очистение. Дори ако тя учи за очистение, то е някакси виртуално, магически, чрез самовнушение. Тя учи, че е достатъчно да повярваш в прощението и тогава очистването става от самосебеси. Затваряш очи и чрез силата на мисълта повярваш и веднага се превръщаш в свят и праведен чрез вяра. Чародеянието се крие във факта, че човека всъщност е грешник, но „повярвалият“ че е „праведен в Христос“ вярва, че веднага става „праведник в Христос“.
Тоест, чрез явна заблуда и чародейство, грешникът изведнъж става праведник.
Нека си спомним, че цялата ни страна (и много други) беше някога омагьосана, очарована от идеите за изграждане на комунистическо общество, идеите за всеобщо благоденствие и братство. Да си спомним партийните конгреси, където се говореше за победата на социализма, за петилетки, за близкото настъпване на комунистическата ера на просперитет и всеобщо благоденствие, където всички хора, очаровани слушаха и вярваха в тези басни. Обикновено след тези огнени речи всички се изправяха и аплодираха горещо и силно. Цялата страна дълбоко спеше, очаквайки, че ето, утре, на по-следващия ден или след някоя година, комунизма ще бъде построен и ще настъпи човешкия рай на Земята. Но това приключи с пълен провал и разруха.
Блудницата използва същия метод на приспиване, само че тя обещава Рая не утре, а след смъртта, като използва това, че няма да се провери. Тя не само обещава, но гарантира спасението, като казва „Писано е, Бог го е обещал“. Блудницата използва обещанията на Бог за спасението, но никога не споменава за условията, при които Бог ги изпълнява. Хората, заслепени и измамени от историите за сладък живот в Небето, губят разума и здравомислието си, превръщайки се в една послушна марионетка в ръцете на мошеници и авантюристи. Очаровали и хипнотизирали човека със своето чародеяние, напоили го с приказките си за Райски живот, лидерите на религиозните църкви всячески могат да го експлоатират. Затова Вавилон е немислим без своите задължителни спътници-лъжи, измами и чародейство. 6. Виното на блудството и вярата
„с която блудстваха земните царе, и земните жители се опиха от виното
на нейното блудстване. “ Откровение 17:2
„ защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудство.“
Откровение 18:3
Както вече се каза, блудницата опиянява хората с виното си на блудстване (учението си) с помоща на златната чаша (Библията).
Всяко вино се характеризира с това, че опиянява, разполага човека към свободно и дори неморално поведение. Така и виното на блудството опиянява разума на вярващите, вкарва ги в лекомислие и ги води към загуба на съвест и страх.
Нека видим по какъв начин отрезвяващите и безкомпромисните към греха библейски думи, изведнъж в „златната чаша“ се превръщат в опияняващо вино на разпуснатост и поквара.
Библейската вяра
Вярата, в библейския смисъл на думата, е вяра в Бог Отец и Неговия Син, Исус Христос, Който дойде на земята, за да ни спаси. Ако вярваме в Исус Христос, ние трябва да следваме Неговите стъпки. Обърнете внимание- да следваме, т.е.да извършваме движение и действие, а не да седим на едно място.
Апостол Павел е писал:“ А вярата е даване (в някои преводи осъществяване) твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат.“ (Евреи 11:1)
Ключовата дума в този текст е „даване-осъществяване“. Тоест, вярата не е бездействие, а действие, движение към цел, в която човек е уверен, макар все още да не я е достигнал. Библейската вяра предполага изпълнението и постигането на очаквания резултат. Без осъществяване на очакваното, нашата вяра е мъртва и безформена. След думите си за това, че „вярата е даване на твърда увереност“, Павел дава нагледни примери за вярата в потвърждение на казаното. С примерите за героите на вярата, той показва какво е живата вяра и как се осъществява тя.
„ С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата.“
„С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си.“
„С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да замине за мястото, което щеше да получи в наследство.“
„С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва.“
„С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха.“
„с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устата на лъвове, угасваха силата на огъня, избягваха острието на меча,
оздравяха от болести, ставаха храбри в битка, обръщаха в бяг чужди войски.“ (Евреи 11 гл.)
Виждаме, че подвижниците на вярата не са седяли на място самохипнотизирайки се, чакайки очакваното да им падне от небето, но са се движели към целта, вършейки делата на вярата.
Вярата на Авраам е имала дела и затова тя е жива вяра и му се е вменила за негова праведност. „Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата.“ (Яков 2:22) Поради тази жива и действена вяра, Авраам се назовава като отец на всички духовно живи хора. Както тялото без духа е труп, така и вярващ без дела, е духовен труп, и следователно е напълно мъртав и безполезен за Бог. Няма полза от дърво, което не дава плод, няма полза от кладенец, който не дава вода за пиене и няма полза от вяра, която няма дела.
Да си спомним думите на Христос в Лука 18:8:“когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?“ С други думи, Исус дава да се разбере, че при Неговото идване на Земята, вярата не просто ще бъде малко, но „ще се намери ли?“ Днес има толкова много църкви, толкова много вярващи, защо Исус казва това? Нима Той не е знаел, че вярващите ще бъдат милиони? Разбира се, че Исус е знаел това, но също е знаел, че истинската, библейската вяра почти ще липсва. Казано с други думи, хората, които повярват в Бога ще бъдат заблудени и измамени от блудницата, и истинската, библейска вяра, която осъществява очакваното, която очиства, освещава и води хората в следване и уподобяване на Христос, ще бъде подменена с лъжливата, мъртва и сляпа вяра.
В учението на блудницата, вярата е нещо безформено, сляпо, без размисъл и дори опияняващо и приспиващо. Тя се заключава в това, че човек просто трябва да вярва в съществуването на Бог, да вярва в това, че Исус вече е простил греховете му, спасил го е и практически вече го е приел в Рая. Блудницата учи, че ако човек се кръсти, посещава църква, чете Библията- това е вяра,
но ако човек се бори с греха и търси очистване, коригиране на характера си- това е неверие.
Ако Божието слово ни учи да осъществяваме- „да изработваме“ спасението си, то блудницата учи да вярваме сляпо в спасението си и да не правим нищо за собственото си коригиране. Нейната вяра е подобна на автотренинг, самовнушение, когато човек с усилието на мисълта убеждава себе си, че желанието му обезателно ще се сбъдне. Но Бог по начало не пуска грешници в Небето и никакво самовнушение няма да промени този принцип. Затова вярата на блудницата е чародеяние, суеверна измама, обещаваща невъзможното.
Вярата без дела е мъртва
Вярата, това е дела. Оттук идва и израза „дела на вярата“. Истинската вяра в Бога не е просто да признаеш, че Той съществува и дотук, но тя е послушание към Бог и Неговото слово, подчиняване на всичките ни мисли, всичките ни постъпки, целия ни живот на Него. Ако това послушание липсва, то човека няма вяра, защото му липсват делата на вярата.
Апостол Яков пише:“Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?“
Вярата без дела е като „мед, що звънти или кимвал, що дрънка.“ Блудницата лишава библейската дума „вяра“ от нейния истински смисъл, за да съблазни и измами тези, които не искат да вникнат в същноста на значението й.
„ Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?“ Яков 2:20
Да кажем, че вие казвате на всички, че сте добри, щедри, имате любов, но фактите показват точно обратното. Как можете да се наречете такива, ако никой не го забелязва?- „ Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.“ Яков 2:17
Тоест, ако вашата вяра няма дела и не се проявява, с други думи- ако няма добри плодове-благоразумие, себеобуздание, твърдост, благочестие, братолюбие, любов, радост, мир, дълготърпение, милосърдие, кротост, вярност, тя е фалшива, мъртва вяра.
Именно тази фалшива, извратена и напълно небиблейска вяра се налага и проповядва от обичащия да блудства религиозен Вавилон. Блудницата не иска да прави нищо по отношение на очистението и освещението си, тя вярва, че вече всичко е извършено, че всички сме спасени и осветени, още отдавна на Голготския кръст.
Спасението без дела
Ако истинската вяра ни учи, че трябва да изработваме спасението си, то блудницата учи, че ние се спасяваме само по благодат, без дела. Това е така, защото човек наистина не се спасява чрез дела, но думите поднесени в лъжлива светлина стават „вино на блудство“, което отравя и омагьосва тези, които не искат да размишляват и търсят истината.
Блудницата не иска да слуша нищо за послушанието и делата на вярата, а ако има някакви дела, то всичките са във връзка з нейните църковни мероприятия и задължения. Заблудата е в това, че от една страна тя казва, че ние се спасяваме без дела, но от друга страна тя говори, че ако не посещавате църквата, ако не участвате в нейните мероприятия, ако не давате десятък, ако не благовествате и т. н. вие няма да се спасите. С други думи, блудницата казва, че се спасяваме без дела, но самата тя „спасява“ с дела, като заменя истинските дела на вярата с нейните религиозни дела.
Истина е, че нашето спасение зависи единствено от Бога, не от делата ни, но ако ние обичаме греха-обичаме измамата, лицемерието, кражбата, клеветата, омразата, то за никакво спасение не може да става дума, защото нищо нечисто няма да влезе в Божието царство. Ако ние сме се покаяли и променили, това свидетелства, че в сърцата ни Христос е Цар и Господ, и ние сме в Неговото Царство, независимо от факта, че живеем още на Земята. Затова и делата на вярата са тези показатели, по които Бог определя какво е „дървото“- добро ли е или за огъня.
Учението на блудницата е много популярно, защото леннивите хора много обичат да получат нещо даром. На тях им е неприятно да слушат за очистване, за изпитания и страдания, и именно за тях тя съчинява учението за спасение без дела и усилия. Думите на Христос не са актуални:“А от дните на Иоан Кръстител до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват.“
С други думи, Христос е казал, че пътя на спасението не е за БЕЗделниците, леннивите, затова и те търсят и намират удобното учение на Вавилон, където за да си спасен е достатъчно да „ходиш на църква“ един път в седмицата, да даваш десятък, да посещаващ църковните мероприятия, да четеш Библията. те търсят точно такова учение, където не трябва да прилагат усилие за да се освещават, а само твърдо да вярват, че те вече са спасени и осветени и мястото им в Рая е запазено. А за да не угасне тази мъртва и сляпа вяра, човек трябва редовно да посещава събранията, където ще може да получава от проповедника поредната порция анестезия от упойващото вино, за да продължава да спи, очаквайки отиването си в Рая.
Истината е, че въпреки че се спасяваме не чрез дела и се оправдаваме с вяра-Римляни 3:28, Галатяни 2:16, Ефесяни 2:8-9, Бог ще ни съди според делата ни, както е писано:Матей 25:34-40, Йоан 5:29, Римляни 2:5-8, 2 Коринтяни 5:10. Именно делата са признак за оправдание чрез вяра. (Яков 2:20-22) И ако оправданието и спасението са дело на Бога, то послушание и освещаването, от които зависи оправдаването са изключително наше дело, което ние сме длъжни да вършим, съзнателно и доброволно.
Праведност чрез вяра, вменена правда
Вече знаем как действа блудницата с виното си на блудство. Да разгледаме как това вино се влива във библейските фрази като „праведност чрез вяра“ и „вменена правда“.
Павел казва:“ И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.“ (Римляни 3:28) Блудницата казва-„Ето, виждате ли, ние се оправдаваме не с дела, а с вяра.“ За да утвърди това, тя променя отношението на хората към Божия закон, което несъмнено е много удобно за блудната невяста, обичаща да греши. Учението на блудницата включва три вида отношение към Божия закон-1. Закона е отменен и не е нужно да се изпълнява, 2.Закона е отменен, но някои заповеди все още трябва да се изпълняват, 3.Закона не е
отменен и значи трябва да се изпълнява сляпо и безгласно. Все пак трябва да напомним, че е отменен само Мойсеевия закон, който е бил до „време на преобразувание.“ (Евреи 9:10)
Морално-нравственият Божий закон няма да бъде отменен докато съществуват небето и Земята. (Матей 5:18) Но както историята свидетелства, блудницата е успяла да отмени Божия закон напълно или частично, или да го замени със сляпото законничество и фарисейство (легализъм и лицемерие). Законничеството е формално, сляпо изпълнение на буквата на закона, когато духът на закона липсва, то е крайност, но беззаконието също е крайност. Блудницата бута хората в тази крайност, учейки ги сляпо да изпълняват човешкш правила и заповеди. Истината е, че вярата в Бог е неразделна част от изпълнението на Неговия закон, както Павел пише:“ Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.“ (Римляни 3:31) Само утвърждаваме духа на закона, което означава и разбиране на неговия смисъл (дух).
Павел пише много на римляните за закона и вярата, за делата на закона и делата на вярата, за праведността, която е от закона, и праведността чрез вяра. Ние също трябва да разбираме разликата в тези библейски понятия. Истинската праведност е от делата на вярата и не може да се замени със сляпо изпълнение на точките в закона, с други думи-да се замени Божията праведност с праведността чрез Закона. Ето един пример:Човек си казва-аз не убивам, значи съм праведен. Но отвътре той е пълен със злоба към хората и мислите му за тях съвсем не са добри. Формално той изпълнява Закона, защото не убива буквално, но пред всевиждащият Бог, той е същия престъпник на Закона като убиеца.-„Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец; и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот.“ (1 Йоан 3:15)
Апостол Павел изобличава лицемерния формализъм на законниците с думите:
„Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога, знаеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона; ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина, наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината, тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли? Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли? Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона? (Римляни 2:17-23)
Когато Павел казва, че ние се оправдаваме чрез вяра без делата на закона, е имал предвид буквалното изпълнение на закона. Формалното изпълнение на писания закон не ни прави праведни и съвсем не ни оправдава в очите на Бога. Оправдава ни само живата вяра, вярата която има дела. Днешните „праведници по вяра“ не правят нищо за своето освещение, внушавайки си, че те вече са оправдани и святи чрез вяра. Такива „праведници“ по същество са същите като грешниците, а често пъти, дори по- зли и непримирими от тях.
Блудницата много обича да казва, че ние сме праведни чрез вяра, също както Авраам и да рецитира стиховете, които говорят за това. Тя казва, че не е нужно нищо друго, освен да вярваш в Бога. Ти вече имаш праведността си щом си повярвал. Да, но тя забравя за другите стихове, в които се говори за делата на вярата:“Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника?“ и „Така също и блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бърже през друг път?“ Яков 2:21, 25
От всичко казано се разбира, че праведността се вменява на този, който има дела на вярата, и че вярата се усъвършенствува от делата. Авраам не просто е вярвал в Бога, но той е доказал тази своя вяра чрез делата си, чрез своя живот. Въпреки че Божия закон още не е бил даден, той е бил записан на плочата на сърцето му, Авраам не просто е вярвал в Бога, но е вярвал на всяка Негова дума и я изпълнявал в живота си.
Пример
Веднъж присъствайки в една църква, станахме свидетили на следното събитие:
В края на проповедта, според традицията, пасторът четеше бележките на нуждаещи се, и една от бележките го възмути до крайност. В тази бележка, една жена се съкрушаваше за греховете си и за това, че никак не можеше да се освободи от тях.
Тя молеше за подкрепа с молитва за нея, за да се освободи от греховете и да се спаси. Тази бележка така възмути пастора, че той с нескрито раздразнение възмутен викаше от амвона към всички присъстващи:“Колко още да ви повтарям?! Кога най-сетне ще разберете? Не е нужно да помагате на Бог да ви спасява, това си е Негова работа! Той вече отдавна ни е спасил! На вас ви остава само да повярвате, но вие и това не можете да направите, маловерци такива! Ние се спасяваме само с вяра, без дела! Трябва да вярваме на Бог и Неговото слово, в което е писано- Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас, това е дар от Бога, не чрез дела, за да се не похвали никой.“ (Ефесяни 2:8-9)
След тези думи, и да е имало някой, който е бил съкрушен и е плакал, чувствайки обвинението на съвестта си, той е станал заедно с всички, радостно викайки „Алилуя!“, получил поредната доза „упойка“. След събранието всички си отидоха с пълната увереност, че са спасени и оправдани по вяра- защото те са в истинската църква на такъв любящ и всепрощаващ Бог.
Ето така тази теория за вменената праведност чрез вяра води до това, вярващите да живеят в грях, да живеят както хората в света, но да са уверени, че са спасени.
Мащабът на тази измама ще нараства до времето на окончателното падение на този религиозен Вавилон.
Следва...
За българския враг граф Игнатиев - извад...
Нашите препоръки за България
Мързелив неделен преглед на печата:)
Нашите препоръки за България
Мързелив неделен преглед на печата:)
Няма коментари
