За прочит: Филипяни 2:12-15

„Бог е Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате.“ (Филипяни 2:13)

Освещението е неотменна част от духовния път. Ние няма да достигнем до небето, ако не се стремим с цялото си естество да вършим волята на съвършения Бог. Но и тук сме изпреварени от Него. Той действа в нас, като влага неудържимото желание и ни помага да извършваме конкретните дела, за да се получи желаният резултат – нашето освещение.

Трябва да правим разлика между спасение и освещение. Спасението е дар, който Бог ни дава готов и ние само можем да го приемем. Не е нужно да вършим големи подвизи за вяра, за да бъдем спасени. Достатъчно е там, в греховете и падението си, да извикаме за помощ. Тя ще ни бъде дадена. Ще бъдем изведени от гибелта и поставени на канара. Но това е само началото. Оттук нататък ни очаква дългият път към святостта, който продължава практически през целия ни живот.

Образно казано, спасението и освещението приличат на човек, претърпял катастрофа. Той е приклещен сред намачканите ламарини на своята кола. Не може да се спаси сам. Някой трябва да дойде и да го извади от там, да му окаже помощ и да го върне към живота. Но когато това се случи, то не значи, че човекът е готов да стане и да си върви у дома и да продължи живота си както досега. Не, той целият е в рани, изпотрошен. Нужно му е дълго лечение, рехабилитация, процедури, бани.

Спасението се случва веднага след като приемем Христос. Но после започва освещението. Бог ни обича, но не ни харесва такива. Иска де ни промени. Как ще стане така, че плътския човек да победи своите грехове и да се освети? Пак чрез Божията благодат. Бог действа в нас и прави така, че да станем красиви в Неговите очи.

Молитви: Милостиви Отче, помогни ни да се представяме напълно и без никакви ограничения на действието на Твоята благодат в нас, за да побеждаваме своите пороци и несъвършенствата на характера и да се освещаваме все по-видимо. Амин.

БОГ НЕ ОЧАКВА ОТ НАС НИЩО ПО-МАЛКО ОТ СЪВЪРШЕНСТВО (Матей 5:48).