Вярата

Що е вяра? Според някои тя е сърдечна връзка с Бога. Според други е израз на твърдо упование в Бога, увереност в Неговата блага воля и абсолютна власт. В Посланието към евреите, 11 глава, е дадено класическо определение за вярата. Според най-точния превод този текст гласи: ”Вярата е нотариалният акт за тези неща, за които се надяваме”. Когато купя килограм домати не ми дават нотариален акт. Но не и когато купя къща, земя, кола. Невидимите духовни ценности са най-скъпи. За тях е необходим нотариален акт.

Вярата е такова нещо. В нейния нотариален акт е отбелязано, че Бог люби грешника, мрази греха, грижи се за нас и всичко съдейства за наше добро, ако обичаме Бога.

През 325 г. след Христа в Никея се състоял първият Вселенски събор. В него взели участие всички видни църковни дейци, оцеляли след страшните гонения. Този събор изработил Апостолския символ на вярата, който се приема днес от всички християни. В съкратен вид той гласи:

“Вярвам във Всемогъщия Бог-Отец, Твореца на небето и земята и в Исус Христос, Неговият Единороден Син и наш Господ, Който се зачна от Светия Дух, роди се от Дева Мария, пострада под властта на Понтий Пилат, разпнат бе, умря и бе погребан. В третия ден възкръсна от мъртвите, възнесе се на небето и седна отдясно на Бога Отца, откъдето ще дойде да съживи живите и мъртвите.

Вярявам във Святия Дух, в святата вселенска църква, в общението на светиите, в прощението на греховете, във възкресението на тялото и във вечния живот. Амин.” Преди време имах среща с един атеист. Уверих го, че макар да е атеист, и той не може без вяра. Той категорично отхвърли това и заяви, че признава само доказаното. ”Все пак не можете без вяра -отговорих му аз. Например, разболеете се. Викате лекар. Той ви преглежда. Не казва нищо, пише рецепта. Вие не знаете латински, плюс това почеркът е много лош. В аптеката не казвате нищо, само подавате рецептата. Аптекарката ви дава лекарството. Тя не ви обяснява какво е то, само ви упътва как да го приемете. Вие вземате лекарството, но не знаете дали лекарят правилно е определил диагнозата, дали ви е дал най- подходящото лекарство, дали аптекарката не е сгрешила и не ви е дала отрова. И все пак вземате лекарството. Защо? Нали не сте уверен? Качвате се в автобус. С това вие предавате живота си на непознато лице. Кой е шофьорът? Има ли право да шофира? Дали не е пиян? Дали няма да получи сърдечна криза по пътя? Не знаете, но все пак си седите спокойно. А нещо за спътниците знаете ли? Дали между тях няма терористи? Вие сте спокоен, защото вярвате, че всичко ще е наред. Без вяра животът би бил ад.” Има хора добродушни, бих казал наивни. Мислят, че вярата в Бога е била полезна, но в миналото. Днес, в нашето време на научни и технически постижения, тя е само за музеите. Но колко неща от миналото са необходими и днес. Кой би могъл да каже че е остаряло слънцето? Или че при днешната цивилизация не ни е нужен старият въздух? Какво да кажем за духовните нужди? Културата премахва ли злото? Науката премахва ли ядрената заплаха?

Християнин съм, защото Господ Исус е моят личен Спасител и Той може да ми даде нужните сили да преодолея всички изпитания. Уповавам и имам мир с Бога. За всичко останало съм спокоен при всякакви обстоятелства, защото Той има власт на небето и земята.

Едно момиченце се върнало от неделното училище. Баща му го запитал какво са учили днес. ”За вярата”, казало то. “Какво е вярата?” Детето замълчало. Тогава баща му го вдигнал на един висок шкаф и му казал да скочи долу. То се колебаело, но накрая се хвърлило в обятията на баща си.

“Ето, това е вяра - обяснил бащата - така ние се хвърляме в обятията на Бога. Знаем, че Той няма да ни остави да погинем.” Вярата съдържа знание. То иде от слушането. Бог ни люби и изпрати Сина Си, за да умре за нас и да ни стане Спасител. В основата на вярата лежи любовта.

Детето вярва на родителите си, защото знае, че те го обичат.

Господ Исус създаде Своята църква. Той знаеше за голямата ненавист, която тя ще срещне през вековете и я въоръжи. Но не с рога или силни зъби, не с мощни оръжия, но с вяра. Затова Йоан казва, че нашата вяра победи света. Вярата е поглед към бъдъщето.

Убеден съм, че като се разруши нашата земна хижа, имаме при Бога дом неръкотворен, вечен. Ние хриситияните очакваме светло бъдеще. Иде нов свят, в който царуват правдата и любовта. За видимите неща имаме сетивата. За невидимите, за небесните блага, имаме вярата. Не е възможно да разберем напълно и да кажем същината на вярата. Приемаме я като небесен дар. Този дар може да се приеме, но може и да се отхвърли. Водното кръщение

По времето на Христа водното кръщение се е практикувало масово. Есеите в кумранските жилища се кръщавали всеки ден. Йоан Кръстител го провеждал масово като белег за покаяние. Същото правели и учениците на Христос. Днес църквата продължава тази благословена практика. Чрез този видим акт кръстеният става член на църквата.

Кръщението е тайнство. Тайнството е външен белег за вътрешна духовна благодат, видима изява за невидимото ни отоношение към Бога. То говори за нашето покаяние и жива вяра в Христа.

Чрез водното кръщение показваме нашето послушание на заповедта на Господа Исуса : ”Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен”. Водата ни говори за очистващата мощ на Святия Дух. Напомня ни кръвта на Господ Исус. Кръвта и водата имат тайнствено действие. Чрез кръщението ние свидетелстваме пред себе си, пред околните и пред Бога, че сме приели с готовност да бъдем Божии чада, както и пълно опрощение.

Като изпрати учениците Си да благовестват по целия свят, Господ Исус им заповяда да учат народите и ги кръщават в името на Отца, Сина и Святия Дух. Затова кръщението се извършва не в името на човек, а в името на Светата Троица. С това кръстеният изповядва вярата си в триединния Бог, Който е основата на нашата благодатна връзка с небето. Той се отрича от злото, греха и света и здраво държи за Божието Слово.

Кой има право да приеме водно кръщение? Този, който се кае за греховете си и е решил да следва Господа Исуса Христа чрез вяра и живот.

Духовното кръщение е плод на изливането на Святия Дух. Тогава сърцето блика от любов към Бога и към ближния. Това духовно богатство се изразява в чиста радост, някоя духовна дарба и изобилен плод на добри дела.

Ние християните, сме неимоверно богати. Нашите духовни стъпки имат под себе си благодатна, свещена почва. Господнята вечеря

Това е второто тайнство, чийто предшественик, Пасхата, беше възпоменание за освобождението на еврейския народ от египетското иго. В основата на Пасхата стои заклано невинно агне. Така и в основата на Господнята вечеря стои разпнатия за греховете ни Господ Исус Христос.

На нея ние възпоменаваме мъченическата смърт на Господ Исус. Спомняме си изкупителното дело чрез святата Му кръв. Ние дължим спасението си на Неговите страдания и смърт. Преломявайки хляба, ние мислим за Неговите пет рани, нанесени Му на кръста. ”Плодът на лозата” е символ на святата Му кръв, която пием с дълбоко благоговение. Преживяваме я като могъща духовна сила за очистването ни от всеки грях и получаваме пълното благословение, както някога Христовите ученици. Изповядваме нашата пълна вяра, която тясно ни свързва със Спасителя. Изразяваме увереността си, че Той, живият Господ Исус, живее в нас и ние пребъдваме в Него. Той ни дава Себе Си, Своето опрощение и сила за чист и богоугоден живот, който е непрекъснато духовно развитие и усъвършенстване.

Господнята вечеря е знак, че ние, вярващите, сме едно. Христовата любов ни свързва. Общението с Господа Исуса прави нашето общение с братя искрено, укрепва ни и ни насърчава. Като смъртни човеци си подаваме взаимно ръце и пътуваме към вечността.

Думата “тайнство”, на латински “сакрамент” означава клетвата, която са полагали войниците. Всеки Римски гражданин е трябвало да отбие военната си служба, която траяла 25 години. С клетвата той давал обещание за вярност към императора. След отбиване на военната служба, получавал жилище и имот и осигурен живот до смъртта си. Нашата клетва е Господнята вечеря. Както Той бе верен за нас на Голгота, така и ние Му даваме клетва за вярност до смъртта си.

Кой е достоен да приеме Господнята вечеря? Всъщност - никой. Кръв се пролива не за праведни, а за грешни като нас. Затова, като опростени, трябва да прощаваме. Като изкупени, трябва да обичаме и Бога, и ближния и така да изпълняваме най-главната заповед. Ето нашето достойнство!

Преди години посетих една 84 годишна християнка. Имаше 60 годишен син, идиот. Не беше злобен. Тя го гледаше като бебе. Всеки ден го обличаше, переше. Цели 60 години. Попитах я как понася това. ”О, то е нищо. Аз съм му майка. С радост му слугувам, но ми е мъчно, че моят син още не ме познава. Не съм чула от него думата “мама” Ако веднъж я каже, ще бъда щастлива. Това ще бъде наградата за моя труд.” Обикаляме господнята трапеза. Как възнаграждаваме Господа Исуса, Стопанина? Ето как: ”Мили Исусе, ние Ти благодарим, ние Те обичаме, Ти си всичко за нас. Живей в сърцата ни, само Ти и никой друг!”

Колко малко е това! Но колко много е то за Него!