Постинг
04.09.2016 04:42 -
ЗАЩО СЪМ ХРИСТИЯНИН част 7
Небето
Като християнин вярвам, че има небе.
За него знам много малко. Оскъдните сведения черпим само от Библията. Могат да ни помогнат разсъжденията на боговдъхновени люде, които намираме за правдоподобни.
В труда си “Велика дидактика” големият педагог Ян Амос Коменски обяснява: ”Човек преминава през три фази на живот:
1. В майчината утроба. Там той се готви за земния живот. Преминаването към втората фаза е критично: рождението. То е болезнено както за майката, така и за детето. Тогава детето оставя обвивката си - плацентата - и преминава в земния живот.
- Земният живот. Тук човек подготвя душата си за вечността. Преминаването отвъд също е критично - смъртта. Тогава човек оставя тялото си и навлиза във вечността.
- Вечният живот. Що е той, твърде малко знаем. Библията ни казва, че „каквото око не е видяло, ухо не е чуло и на човешки ум не е дохождало, това Бог е приготвил за тия, които Го любят”.
Небето ни се описва като царство, като наследство, като град, като дом за Божиите чада. Знаем, че този дом е мястото, където човек се чувства най-добре, отдъхва си и се радва на вечна радост и чиста любов. Там Бог живее в непристъпна светлина. Там бе взето решението да се сътвори светът и човекът. Преди да замине от земята Господ Исус обеща: ”Ще ви взема при Себе Си”. Това е необяснимо за човешкия ум. Не са ли достатъчни на Бога множествата чисти и светли ангели, та е тръгнал да търси по земята грешници, които да станат съжители? Не разбираме това, но го приемаме с вяра и радост.
Какви са тези небесни жилища? Земните са човешко дело и имат много недостатъци. Питайте тези, които влизат в нови апартаменти.
Небесните са неръкотворни. Съвършени са. Земните се изграждат с много труд. Иждивяват се маса пари. Небесните ни се подаряват.
Земните са арена на много страдания, караници, недоразумения и малко радост и щастие.
Небесните са богати с чиста радост и блаженство, защото там се върши Божията воля и няма грях, болести и смърт. Казва ни се, че небесните улици са постлани със злато. Колко чисти трябва да бъдат нозете на небесните жители! И не само нозете, но и сърцата. Затова ожидам за небето. Невярващите хора живеят, за да умрат. Ние християните умираме, за да живеем вечно.
Адът
Като християнин съм убеден, че има не само небе, но и ад. Основание за това ми дава Библията и в частност думите на Христос, че има място, където червеят не умира и огънят не угасва.
Някой ми каза, че мрази мисълта за ада. И аз не я обичам. Не обичам още и греха, убийството, кражбата, разврата, злото. Но не мога да ги обявя като несъществуващи. Така е и с ада. Неприятностите не се премахват като си затворим очите за тях. Като имаме известна светлина за тях, ние се въоръжаваме. Големите презокеански кораби имат удобни каюти за пътниците си. Във всяка има спасителни пояси с упътване за ползване в случай на потъване, защото непотопяем кораб не съществува. Това бе особено ясно разбрано при потъването на кораба, носещ богохулното име “Титаник” през 1912 г.
Адът е мястото, където престъпници, отхвърлили спасението чрез Христа, получават справедливото си наказание. В тази насока съвестта върши предварителна работа. В ада не се чувства Божията любов, а само следствията на греха. Данте си представя, че над входа на ада пише: ”Надежда всяка тука оставете”. Има ад, защото злото и доброто трябва да се разделят. На земята те растат заедно, както житото и бурените на нивата. После житото се прибира в житници, а плевелите се изгарят. Има вечни закони, които не могат да се нарушават безнаказано.
В един голям град стачкували боклукчийте. По улиците се натрупали купища смет. Навъдили се плъхове. Движението било затруднено. Наложило се основно почистване. Така става и с натрупания грях. Той трябва да се разчисти.
Едно дете попитало баща си: ”Татко, вярно ли е, че грешниците в ада горят в запален катран?” “Вярно е.” “Но има толкова много лоши хора, откъде се взема толкова много катран?” ”Всеки си носи своя катран - наказанието си.” Срещал съм хора, които уж на шега си признават, че са за ада, а не за небето. Защото чистият божествен живот не ги привлича.
Една приказка разказва: Един гълъб бил на небето и като се върнал, горял от желание да разкаже за видяното там. Сред едно блато видял как един жерав дебне своята жертва. Гълъбът се приближил и разказал за чудните красоти на небето, за прекрасната музика и бисерните здания. “Ако искаш, готов съм да те заведа на небето” - предложил гълъбът. Жеравът помислил и отговорил: ”Има ли на небето змии, жаби и гущери?” “Не видях”, отговорил гълъбът. “Такова небе не ми трябва!” - казал жеравът.
Трябва да посоча, че душите в ада са изкупени. И за тях Господ Исус е пролял кръвта си. Хората погиват не защото са грешни, а понеже отхвърлят спасението, което Бог им предлага чрез вяра в Христа.
Като християнин вярвам, че има небе.
За него знам много малко. Оскъдните сведения черпим само от Библията. Могат да ни помогнат разсъжденията на боговдъхновени люде, които намираме за правдоподобни.
В труда си “Велика дидактика” големият педагог Ян Амос Коменски обяснява: ”Човек преминава през три фази на живот:
1. В майчината утроба. Там той се готви за земния живот. Преминаването към втората фаза е критично: рождението. То е болезнено както за майката, така и за детето. Тогава детето оставя обвивката си - плацентата - и преминава в земния живот.
- Земният живот. Тук човек подготвя душата си за вечността. Преминаването отвъд също е критично - смъртта. Тогава човек оставя тялото си и навлиза във вечността.
- Вечният живот. Що е той, твърде малко знаем. Библията ни казва, че „каквото око не е видяло, ухо не е чуло и на човешки ум не е дохождало, това Бог е приготвил за тия, които Го любят”.
Небето ни се описва като царство, като наследство, като град, като дом за Божиите чада. Знаем, че този дом е мястото, където човек се чувства най-добре, отдъхва си и се радва на вечна радост и чиста любов. Там Бог живее в непристъпна светлина. Там бе взето решението да се сътвори светът и човекът. Преди да замине от земята Господ Исус обеща: ”Ще ви взема при Себе Си”. Това е необяснимо за човешкия ум. Не са ли достатъчни на Бога множествата чисти и светли ангели, та е тръгнал да търси по земята грешници, които да станат съжители? Не разбираме това, но го приемаме с вяра и радост.
Какви са тези небесни жилища? Земните са човешко дело и имат много недостатъци. Питайте тези, които влизат в нови апартаменти.
Небесните са неръкотворни. Съвършени са. Земните се изграждат с много труд. Иждивяват се маса пари. Небесните ни се подаряват.
Земните са арена на много страдания, караници, недоразумения и малко радост и щастие.
Небесните са богати с чиста радост и блаженство, защото там се върши Божията воля и няма грях, болести и смърт. Казва ни се, че небесните улици са постлани със злато. Колко чисти трябва да бъдат нозете на небесните жители! И не само нозете, но и сърцата. Затова ожидам за небето. Невярващите хора живеят, за да умрат. Ние християните умираме, за да живеем вечно.
Адът
Като християнин съм убеден, че има не само небе, но и ад. Основание за това ми дава Библията и в частност думите на Христос, че има място, където червеят не умира и огънят не угасва.
Някой ми каза, че мрази мисълта за ада. И аз не я обичам. Не обичам още и греха, убийството, кражбата, разврата, злото. Но не мога да ги обявя като несъществуващи. Така е и с ада. Неприятностите не се премахват като си затворим очите за тях. Като имаме известна светлина за тях, ние се въоръжаваме. Големите презокеански кораби имат удобни каюти за пътниците си. Във всяка има спасителни пояси с упътване за ползване в случай на потъване, защото непотопяем кораб не съществува. Това бе особено ясно разбрано при потъването на кораба, носещ богохулното име “Титаник” през 1912 г.
Адът е мястото, където престъпници, отхвърлили спасението чрез Христа, получават справедливото си наказание. В тази насока съвестта върши предварителна работа. В ада не се чувства Божията любов, а само следствията на греха. Данте си представя, че над входа на ада пише: ”Надежда всяка тука оставете”. Има ад, защото злото и доброто трябва да се разделят. На земята те растат заедно, както житото и бурените на нивата. После житото се прибира в житници, а плевелите се изгарят. Има вечни закони, които не могат да се нарушават безнаказано.
В един голям град стачкували боклукчийте. По улиците се натрупали купища смет. Навъдили се плъхове. Движението било затруднено. Наложило се основно почистване. Така става и с натрупания грях. Той трябва да се разчисти.
Едно дете попитало баща си: ”Татко, вярно ли е, че грешниците в ада горят в запален катран?” “Вярно е.” “Но има толкова много лоши хора, откъде се взема толкова много катран?” ”Всеки си носи своя катран - наказанието си.” Срещал съм хора, които уж на шега си признават, че са за ада, а не за небето. Защото чистият божествен живот не ги привлича.
Една приказка разказва: Един гълъб бил на небето и като се върнал, горял от желание да разкаже за видяното там. Сред едно блато видял как един жерав дебне своята жертва. Гълъбът се приближил и разказал за чудните красоти на небето, за прекрасната музика и бисерните здания. “Ако искаш, готов съм да те заведа на небето” - предложил гълъбът. Жеравът помислил и отговорил: ”Има ли на небето змии, жаби и гущери?” “Не видях”, отговорил гълъбът. “Такова небе не ми трябва!” - казал жеравът.
Трябва да посоча, че душите в ада са изкупени. И за тях Господ Исус е пролял кръвта си. Хората погиват не защото са грешни, а понеже отхвърлят спасението, което Бог им предлага чрез вяра в Христа.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
