Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09.2016 06:00 - Защо съм Християнин 8 част
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 215 Коментари: 0 Гласове:
0



  Покаяние

Много хора не разбират същността на думата ”покаяние”. Мнозина отхвърлят Исус, защото Той говори за вина, грях и покаяние.

Тертулиан счита, че е роден с единствената цел да се покае. Грехът трябва да погине или душата ще погине. Не казвайте, че покаянието е трудно. Отличните неща заслужават усилия. Човек не би ли копал за злато в рудника, макар това да го кара да се поти?

По-добре трудно да отидем на небето, отколкото с лекота в ада.

Библията въздейства върху душата ни подобно на огледало, което ни показва, че да се греши не е морален проблем или религиозен недостатък, а е катастрофа за нашия живот. Онзи, който успее да прозре тази истина, се изпълва с ликуваща радост, когато чрез покаяние се отвърне от грешния път. ”Блажен онзи, чийто беззакония са простени, чийто грехове са покрити: Блажен онзи човек, комуто Бог няма да вмени грях” (Римл. 4:7-8).

Християнството започва с това да допуснем Христос да влезе в живота ни. Затова Исус заявява: ”Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние”.

Покаянието, преосмислянето и обръщението са основите на вярата. Те винаги са свързани с радост, когато се решим да направим крачката на обръщението. Тогава ни очаква любовта на Небесния Отец: ”А когато беше далеч, видя го баща му, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше”, Лука 15:20.

Покаянието е дело на Святия Дух, а не на изкуството на човека да убеждава. Ние не можем да променим никого, единствено Бог може. Само Той има такава сила над нас и може да ни помогне да се откажем и от дребните неща в които здраво сме се вкопчили. ”Върни ме и ще бъда върнат”, Еремия 31:18. Обръщението към Бога е уникално събитие, различно за всеки човек, защото Бог гледа на мотивите в сърцето ни. Когато Исус започна да проповядва, призоваваше към покаяние: ”Покайте се, защото наближи Небесеното Царство”. (Матей 3:2).

В едно ориенталско стихотворение се говори за покаянието. Една Пери (човешка душа) иска да влезе в рая, но ангелът, който пази вратата, й обяснява, че ще бъде пусната, ако донесе най-скъпия дар. Но всичките земни съкровища са нищо за Бога. Пери тръгва да търси този дар. Посещава бойното поле и вижда герой, пролял кръвта си за свободата на отечеството. Взема последната капка и я носи. Ангелът казва, че храбростта е наистина много скъпа, но дарът за вход в рая трябва да бъде още по-скъп. В Африка бушува чумата. Масово умират заразените от тази страшна болест. Ето младеж, изоставен от домашните си, лежи на скромен одър. Нежно любещата го годеница не се бои и се грижи за него. Тя иска да умре с него. Съединени в смъртта, двамата издъхват. Душата отнася последния им стон нагоре. Но дарът трябва да бъде още по-свят. Опечалена, Пери обикаля земята. Вижда един младеж, паднал на колене, да се моли. Надалеч от него стои груб мъж, закоравял в престъпления. Сърцето му се топи, като вижда молитвата на младежа. Сърдечно съкрушен, той искрено се кае. От очите на грешника бликат сълзи на покаяние. И коленичи. Двамата се молят заедно. А горе, на небето, гръмват арфите на ликуващите, радостни ангели: още една душа прие опрощение. Пери разбира. Това е най-скъпият дар: сълзите на искреното покаяние. Тя ликува. Бърза да занесе в рая най-ценното.

Естественият човек е враг на Бога. Животът му е в разрез с Божията воля. С покаянието той се обръща към Бога. Започва нов живот. Покаянието е родилната опитност на новия човек в Исуса. Сега люби Бога. От духовната слепота на греха той преминава в сферата на Божията благодат и в духовната свобода на истинското служение.

За да разберем що е покаяние, трябва да разберем що е грях. За да разберем що е грях, трябва да разберем що е Бог. За да разберем що е Бог, трябва да отидем при Него. За да отидем при Него, трябва да се покаем. Много важно е това: Бог обича грешника, но мрази греха. Грешникът обича греха и мрази Бога.

Покаянинето не е плач. Много пъти то е придружено от плач, но самият плач не е покаяние. Покаянието не е убеждение, че сме грешни. Мнозина добре знаят, че са грешници, но не се каят. Дори се хвалят с греха.
Покаянието не е съжаление за извършеното зло. И Юда съжаляваше, че предаде Учителя си, но не се покая.
Покаянието е промяна на мисълта. То е нов мироглед, различен от досегашния. Каещият се е ужасен, изплашен от живота си. Разбира колко криво е било поведението му и усърдно желае да започне нов, богоугоден живот.

Един пияница убил жена си. Пред съда плаче, разкайва се и моли да не го щадят. Това е покаяние. Който се покайва, признава греха си и скърби, че живее далеч от Бога, изпитва отвращение от греха. Покаянието е пълна капитулация пред Бога. То е готовност за приемане на Неговото прощение.

Покаянието е и наше, човешко дело. Ние се приближаваме при Бога. Признаваме греха си. Виждаме, че не можем да си помогнем сами. Това съкрушава нашата естествена гордост. Святият Дух отговаря на това като ни дава ново сърце, което люби Бога и мрази греха. Вдъхва ни желание да угаждаме не на себе си или на хората, а на Бога. Любовта се насочва не към себе си и към греха, а към Бога и ближния. Святият Дух е родил новия човек. Новорождението е дар. Да вярвавш усърдно в Христа да си новороден е едно и също нещо. Да не вярваш в Исус и да си духовно мъртъв е едно и също нещо. При новорождението Святият Дух създава новия човек , ние ставаме Божии чада. Това става по нашата добра воля и молба.

Който е роден само веднъж, умира два пъти - телесно и духовно. Който е роден два пъти, умира само веднъж - телесно. Новият човек в Христа има тайнствено начало, развива се спокойно, бори се уверено против злото и има радостен земен край.

Господ Исус Христос още е Спасител. Отхвърляйки греха, ние съдим себе си. А който съди себе си, спестява Божия съд.

Големият английски проповедник Чарлз Спържън свидетелства:

“С готовност признавам, че днес изпитвам много по-голяма скръб относно греха, отколкото когато дойдох при Спасителя преди 30 години. Сега аз по-силно ненавиждам греха, отколкото тогава, когато се покаях. Съществуват някои неща, за които тогава не знаех,че са грях, но сега знам. Днес имам по-остро усещане за греховността на моето собствено сърце, отколкото когато за пръв път дойдох при Христа. Затова скръбта относно собствената ни греховност е един непрестанен дъжд, едно нежно и меко ръмене, което за истински спасения човек продължава цял живот... Вярващият винаги е изпълнен с тъга заради греха и той не престава да скърби, докато не изчезне всеки грях.” След покаянието си блажени Августин чува вътрешен глас, който тихо му нашепва: ”Не бързай да оставиш греха. Има още време...” Господ Исус беше прикован на кръста между двама разбойници. Единият се покая и спаси. Другият се закорави и погина. Това показва разделението на човечеството на две: каещи се грешници и закоравели грешници. Между тях се издига Богочовекът. Всеки земен жител участва в разпятието на Господ Исус Христос. И вие, драги читателю. Но като какъв? Като каещ се грешник ли?

Нека приемем Спасителя с радост в сърцето си. Покаянието е първата крачка, която правим във вярата. Това е само началото. Колкото и важна да е тази първа крачка, решаващи са останалите: стоенето във вярата, постоянна връзка с Бога, израстване в Божията любов, в четене и послушание на Словото, пребъдване в Христа. Чудни неща ни носи великолепието на християнството и когато не само ги знаем, но и живеем с цялото си сърце, тогава вътрешният човек ликува, неизразимо тържествува и небето се радва.

Докато Бог още ни дава благодатно време, да не пропуснем този чуден дар - покаянието.

“Божията благодат да те води към покаяние” (Римляни 2:4).



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 1444988
Постинги: 2442
Коментари: 24
Гласове: 1695
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031