„Братя мои, да не държите вярата на прославния наш Господ Исус Христос с лицеприятие.“ (Яков 2:1)

За прочит: Числа 34-36; Марк 9:30-50

Една анкета на Нюзуик от 2010 година, съдържа някои поразителни статистики: 57% от мениджърите смятат, че външно непривлекателните (но квалифицирани) кандидати за работа ще бъдат наети по-трудно; 84% от мениджърите казват, че шефовете им ще се поколебаят да наемат квалифициран, но по-възрастен кандидат; 64% от мениджърите смятат, че компаниите трябва да имат възможност да наемат хора въз основа на външния им вид. Това са ясни примери за предразсъдъци, които са недопустими.

Предразсъдъкът не е нещо ново. Той се е промъкнал и в ранната църква, и апостол Яков се сблъсква фронтално с него. С пророческа твърдост и пастирско сърце, той пише: „Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие.“ Яков дава пример за такъв вид предрадсъдък - благосклонност към богатия и пренебрежение към бедния (ст. 2-4). Това означава, че държим вярата в Исус Христос с лицеприятие (ст.1), изменяме на Божията благодат (ст.5-7), нарушаваме закона на любовта (ст.8) и вършим грях (ст.9). Отговорът на лицериятието е да следваме примера на Господ Исус: да обичаш ближния си както себе си.

Ние ще се преборим с греха на предразсъдъка, когато оставим Божията любов към нас да намери пълен израз в начина, по който обичаме и се отнасяме един към друг.

Да помислим: Как определяме кое е правилното отношение към хората? подходът ни основава ли се на външни неща? Как любовта ни към околните може да бъде в по-голяма степен Христо-подобна?

КОГАТО ГЛЕДАМЕ КЪМ ГОСПОД ИСУС, ТОВА НИ ПРЕДПАЗВА ДА НЕ ГЛЕДАМЕ С ПРЕНЕБРЕЖЕНИЕ КЪМ ДРУГИТЕ.