Пресвятата Троица

Спираме се на основната християнска догма. Догма е вярване, което се приема не по пътя на разсъждението или материалното доказателство, а чрез вяра, т.е. доверие. Такова нещо има в математиката, тази точна наука. Тя ни представя аксиоми. Приема ги като главни, основни истини, които не се доказват. Божието Слово ни внушава тази велика истина не защото можем да я разберем, а защото можем да се прекланяме със смирение.

Понятието Троица не се среща в Библията. Приемаме го като откровение. Чрез него имаме възможност да надникнем по един особен начин в естеството на Бога. Вярваме в триединен Бог. Но как може Той да бъде и единен, и троичен? Това не разбираме, но го вярваме. В живота много неща не разбираме, но ги приемаме с доверие и това са доста явления.

Един от великите църковни отци, блажени Августин, се разхождал по брега на морето и размишлявал върху догмата за Троицата. На едно място видял момченце, което дълбаело дупка в пясъка. “Какво правиш?” - запитал Августин. “Дълбая ново корито за морето. После ще го прехвърля с кофичката там.” “Добре”, усмихнал се Августин и продължил разходката си. Изведнъж се плеснал по челото и възкликнал: ”Че какво друго правя аз? Искам да прехвърля великото море - Бог в моята малка глава!” Ако можем да разберем Бога, Той вече няма да е Бог, а идол, направен от човек. Море, което може да се вмести в чаша, не е море. Ние не разбираме Бога с ума си, но вярваме в Него със сърцето си. Можем да си служим само с аналогии спрямо Троицата. Например водата: имаме я в три агрегатни състояния: твърдо, течно и въздухообразно. Но тя си остава все вода. Предметите в пространството имат дължина, ширина и височина. Има още вид, тегло, обем. При слънцето различаваме форма, светлина и топлина. Те са различни, но неделими.

Църковната догма за Троицата е била приета от вселенския събор в Никея през 325 г. след Христа. На него участвали всички църковни водачи и 300 епископи. Повечето от тях били най-жестоко изтезавани при гоненията на император Диоклетиан. По телата им личали ясните белези от тях.

Ние вярваме в Святата Троица, в триединен Бог. Той ни се открива по три главни начина. Всяко едно лице е еднакво с другите, но се отличава от другите по Своята дейност и начин на откровение.

Имаме Бог Отец. Бог над нас. Творец. Създател на небето и земята. Поддържа космоса и продължава да твори.

Имаме Бог Син. Той дойде на земята, за да се принесе в жертва за нас и да стане Спасител. Очакваме да дойде като Съдия.

Имаме Бог Святи Дух. Утешител, придружител, Дух на святостта. Като чудна небесна сила се изля Той над Христовите ученици и създаде църквата.

Бог е любов. Люби всички. Любовта се разкрива най-съвършено между еднакви същества, които пребъдват едно в друго.

Благословението на църквата явно ни разкрива пресвятата Троица (2 Кор. 13:14). На първо място имаме благодатта на Господа исуса Христа. Тя е Божията себераздаваща се любов. Чрез Исуса се яви Божията спасителна благодат за всички човеци. Той е отворената врата, през която имаме достъп до Бога. Ето основата на нашата вяра. Ето великата Божия милост! Имаме опрощение на греха чрез страданието на Богочовека. Затова целият ни живот е благодат. Да служим на Бога и на ближния с благодат.

Бог Отец е Бог на любовта. Той толкоз ни люби, че даде Сина Си в жертва за греха ни. Някога говорим за Божия гняв. Но Той се събира в чаша. А любовта Му е океан. Любовта Му се показва не само към другите лица на Троицата, не само към светлите ангели, но и към грешните човеци, които Го мразят. Затова приемаме тази любов със смирение.

Имаме общението на Святия Дух. Ето Божията утешаваща любов. Само любовта може истински да утешава. Неговото присъствие ни изпълва с дълбока духовна радост, сърдечна наслада и чудно блаженство. Ние живеем в Неговите обятия.

Християнският живот, въпреки бурите, е покой в Бога.

Всъщност и ние, човеците, като Божие творение, откриваме в себе си качествата на триединния Бог (разбира се в зачатък).

- Обичаме да творим, да създаваме нещо ново. Такива са гениите, откривателите, хората на изкуството, музиката, архитектурата, поетите, писателите.

- Обичаме да бъдем полезни на другите, даже да се жертваме. Тук са филантропите, борците за свобода, мисионерите, народните будители.

- Обичаме да насърчаваме отпаднали, да утешаваме отчаяни, да съчувстваме на страдалци. Международният червен кръст е организация в духа на Святия Дух.

Блажени сме, ако не занемаряваме благородните стремежи у себе си, но ги поддържаме и все повече и повече ги разпалваме.    Църквата

Понеже съм християнин, членувам в християнска църква.

Тя е събрание на човеци, свързани с Христовата любов. На определено място и време, те се събират на богослужение. Дело на Святия Дух, тя е основана от Господа Исуса Христа. Досега, през нейното двехилядолетно съществуване, никой друг не е претендирал да е неин основател. Някой може да ви каже, че Исус не е живял. Има такива умници. Запитайте го: ”Кой основа църквата?” Святият Дух присъства в църквата. Тя живее, работи под Неговото покровителство и ръководство. Различаваме видима и невидима църква. Видимата се състои от вярващи, които членуват в списъка, участват, макар и нередовно, в богослуженията. Невидимата църква се състои от истински вярващи християни, които поддържат жива връзка с Бога. Това са Божиите избрани. Не всички, които посещават църква, са спасени. Но всички спасени посещават църква. Тях Той ще вземе, когато дойде втори път на земята за църквата Си.

Голямо чудо е, че църквата още живее и то с растяща сила. В миналото е била подлагана на свирепи гонения, приложени са всякакави средства за нейното унищожение. Но създадена не от човек, а от Богочовек, тя живее.

Кои са средствата, които църквата прилага, за да съществува? Те са вярата, любовта, свидетелството, готовността за служение, страдание и саможертва . Тя воюва и сега, като отговаря на омразата с любов, на злобата с търпение, на коварството с опрощение, молитва и търпение. Църквата е тялото Христово. Той е неин глава. Затова всички опити да се обезглави църквата са били напразни. Главата - Христос не може да се достигне с никакви земни средства. Чрез църквата Господ Исус продължава Своята работа, разкрива ни благата Си воля и небесни качества. Спасителното Му дело е в пълен ход. Църквата не е само организация, но и жив организъм. Всеки християнин е някакъв орган от него. Затова нашите скърби и радости са общи. Споделяме нашите победи и изпитания. Щом един страда, страда целият организъм.

Църквата е призвана да дава плод и то много плод. Плодът, който обкичва черешовото дърво напролет не е за него. То го дава на други. Така и милостивият самарянин стори добро за друг човек. Погледнете черешовото дърво, след като е обрано. То е ожулено, има счупени клони. Давайки плод, църквата понася несгоди и страдания. Въпреки това тя трябва да дава плод.

Има един много важен въпрос, който смущава. Защо в църквата има толкова много подразделения? Това наистина не е похвално. То се дължи на обстоятелството, че в църквата действа не само Святият Дух, но и човекът. При все, че тя е основана от Господа Исуса Христа и ръководена от Святия Дух, църквата се състои от човеци. Те имат правото и възможността да мислят и действат различно по различните въпроси, да имат собствено мнение, да тълкуват по свой начин различните места от Библилята. От тук произлизат разновидностите. Важно е те да не прерастват във враждебност. Външните различия в църквата не са в състояние да разрушат единството на истинската, невидима църква. Христовата любов свързва всички в едно. Макар и да принадлежат към различни групи, те следват един Бог и се стремят към една цел. Вълците могат да се нападат един друг, могат да разкъсват агънца. Но никой не е видял агънца взаимно да се раз-късват.

Направено е много за взаимното опознаване и взаимодействие. Образуван е международен съвет със седалище Женева. Той обединява всички евангелски и православни църкви. Католическата има там свои наблюдатели и участва дейно при много хуманни начинания.

Невярващият свят не може да види Господ Исус. Но Той може да види християните. Това, което вижда у нас, е готов да го припише на Христос. Затова християните трябва да търсят единство. Ние вярваме в един Спасител, участваме в една слава, работим в едно дело, ще живеем на едно небе. Което ни обединява, е много повече от това, което ни разделя. Нека се поощряваме в братолюбието и се стараем да бъдем единни. Така светът ще повярва, че Господ Исус е изпратеният от Бога Спасител на света. “Ето колко е добро и колко угодно да живеят братя в единодушие”, Псалом 133:1.

Посети ме един брат, който сподели смущението си от съществуващите между църквата деления. “Слушай, брате, казах му, реалистът не одобрява всичко около себе си, но се старае да го разбере. Различията се дължат на свободата, която имаме. Господ Исус пося малко зрънце и израстна църквата. Според тебе то трябва да има само един клон и да расте като топола нагоре. Обаче то е маслина и израстна нашир и с много клони. Клоните са отделните църкви, които изразяват многообразната Божия благодат. Важното е, че стеблото е общо и здраво, и брадвите, които се опитаха да го отсекат, се изхабиха. Корените са здрави и никоя буря през хилядолетията не можа да ги изтръгне. Защо се съблазняваш? При един Всемогъщ Бог няма случайности!”       

Библията

Тази пречудна книга ме учи да бъда християнин. Като такъв аз притежавам, изучавам и обичам това безценно Слово на Бога.

Откривам в този скъп небесен подарък извори на радост и доволство. Библията е стара като човечеството и млада като човешкото сърце. Преследвана и търсена, мразена и обичана, презирана и усърдно четена, тя остава вечно актуална. Надживяла е много царства, държави и епохи. Видяла е десетки и хиляди книги да изчезват. За тях можем да кажем: суета на суетите. Всичко е суета. За нея признаваме – тя е истина на истините. Всичко в нея е истина. Никак не се забравя. Пътят й е непрестанно изкачване. Краят й не е гроб, а небесен престол.

В нея има нещо поразително. Писана е в продължение на 15 века. Началото й датира от 1400 години преди Христа. Последните й редове са написани 100 години след Христа. Авторите й са около 50. Между тях има царе, юристи, съдии, генерали, рибари, овчари, говедари, свещеници, пророци, лекари. Някои са писали в пустинята, други на морския бряг, трети в царски палат, четвърти в овчарска кошара, пети на заточение, шести в затвора. И въпреки това Библията не е конгломерат, а има чудно единство. По съдържание е цяла библиотека. Съдържа история, поезия, проза, философия, красноречие, хумор и сатира, трагедия, любовни разкази, военни доклади, право, проповеди, пророчество, летописи. Започва с думите: ”Да бъде светлина!” Завършва с думите: ”Да бъде живот!” Тя не е купчина от нахвърляни книги, а едно цяло. Единството й е в личността на Исус Христос. Той е истинското й съдър-жание. В древността Аристотел писал два вида книги: екзотерични, за публиката и акроматични, за доверените си ученици.

Така и Бог е създал две творби: природата, за да се изучава от всички и Библията за християни вярващи. Нейното съдържание е безкрайно богато. Ненавижда злото и обича доброто. Библия и грях взаимно се отричат.

Който обича Словото на Бога, мрази греха. Който обича греха, страни от Библията. Пренебрегването на Библията е начало на отдалечаването от Бога. На една стара Библия има надпис: ”Тази книга ще те отдалечава от греха или грехът ще те отдалечава от нея”.

Тя говори за Бога и ние Го разкриваме като строг, справедлив, любящ Баща. От нея разбираме по-добре и Бога, и ближния, и себе си. Тя ни представя Божия Син и пречудното Му дело за спасението ни. Разкрива ни величието и важността на делото Му. Уверява ни, че Бог ни люби. Тя е истина и като такава ни посочва греха и го осъжда. Укорява ни: ти си грешник! А заплатата на греха е смърт. „Библията е книга, в която в продължение на хиляди години човешкият дух е намирал светлина и отговор на всичко, което е най-дълбоко в сърцето му” (Карлайл). Тя ни разкрива Божието величие. Прогласява, че човек живее във време, започващо със сътворението и завършващо с Божия съд. Вярата в тази истина винаги е била извор на утеха и радостна надежда за човечеството. Днес някои учени твърдят, че човечеството живее във време, започващо с маймуната и завършващо с атомната война. Това убеждение води мнозина до неизразимо отчаяние.

Библията се разделя на две главни части: Стар и Нов Завет. Старият Завет е сбор на Свещените писания преди Христа. Тук се описват повеленията на Бога към Неговия народ и удивителното Му търпение. Тук се дава обещание за идването на Христос. В Новия Завет се рисува лика на Богочовека, Който изпълнява Божието обещание за спасението ни.

Редно е да се смята, че такава свята книга, наситена с любов и грижа за човека, ще бъде уважавана и обичана. Но става точно обратното. Никоя армия не е преминала през такива тежки сражения. Никоя крепост не е била така яростно атакувана. Никоя морска скала не е била така блъскана. Събирали са Библии и са ги изгаряли. Убивани са били нейните читатели.

Враговете на Божието Слово го мразят не защото са убедени, че то е измамно, а защото се боят от неговата истинност. И то страшна истинност. Ако беше лъжливо като приказките от 1001 нощ, никой нямаше да го ненавижда. Щеше да бъде забравено. Кой престъпник се радва, когато го хванат? Тъкмо това прави Словото, като хваща нашето зло.

Но всички усилия да се унищожи Библията са били напразни. Поразителен е случаят с Волтер. Той се хвалел, че това което Исус и Неговите апостоли са изградили за 18 века, той ще унищожи за няколко десетилетия. “След сто години Библията ще бъде забравена” - заявил Волтер. Но какво стана? Домът на Волтер бил купен от едно Библейско дружество и сега е най-големият склад на Библии във Франция. Бог поругаем не бива.

Библията днес е най-превежданата и най-разпространяваната книга. През 1500г. тя е била преведена на 15 езика. През 1800г. - на 71 езика. През 1969 г. цялата Библия и части от нея са били преведени на 1300 езика. Днес този брой възлиза на 1907 и постоянно се прибавят нови преводи.

Нека да помним нещо много важно: Трябва да изучаваме Библията, така че да схванем нейните основни истини, както и да опознаем по-ясно Бога.

Ако това желание липсва, тогава изучаването й е безполезно, дори вредно.

Драги читателю, имате ли Библия? Четете ли я и то всеки ден? Изучавайте я! Обогатявайте сърцата си с нейните чудни, спасителни истини. Старайте се да я прилагате във вашето всекидневие.

 
Второто пришествие на Господ Исус Христос

Животът е станал твърде динамичен. Събитията се редуват светкавично едно след друго. Просто сме зашеметени от ежедневни изненади. В много случаи не можем да ги асимилираме. Големите събития хвърлят пред себе си сянка. Невярващите усещат, че приближават коренни промени в живота на нашата планета. През последните петдесет години всичко се промени така, както не се е менило през четири хилядолетия.

Има големи реки, които образуват огромни водопади. Те са истински чудеса на природата. Над водопадите течението на водата е сравнително спокойно. Там плуват лодки и малки кораби. Но с наближаването на водопада, течението се усилва и ако човек е имал неблагоразумието да бъде повлечен от него, нищо не може да го спре.

Днес всички много бързаме. Няма време. Живеем в напрежение, уморени сме. И все пак бързаме. Нещо иде. Що е то?

Библията ни учи, че предстои важно събитие: Второто пришествие на Исус Христос. При възнесението Му два ангела казаха на апостолите, че Исус пак ще дойде. Апостол Павел описва първата фаза на Неговото идване, при която Той ще грабне Своята Църква. Това е ясно казано в 1 Солунци 4 глава. До този момент всички земни жители, вярващи и невярващи, ще живеят заедно, ще страдат заедно, ще приемат заедно удобства и несгоди. Така в нивата житото и плевелите живеят заедно до жетвата. Но Исус ще слезе на земята. Тогава починалите във вяра ще възкръснат в небесни тела. Живите вярващи ще се преобразят мигновено и всички ще се понесат към небето. При това грабване на църквата Господ Исус ще преобрази униженото от греха земно тяло. То е било огнище на болки, болести, страдания. Сега ще стане съобразно с Неговото славно тяло. Жилищата на вярващите ще се опразнят. Църквите ще се обезлюдят. Много хора ще изчезнат. Във влаковете, автобусите, самолетите, по улиците, болниците, затворите, мнозина ще изчезнат. Няма да останат деца до седем годишна възраст. В детските ясли ще остане само част от персонала.

Преди близо 2000 г. Господ Исус дойде, за да живее между нас. Сега ще дойде, за да ни вземе да живеем при Него, в небесна слава. Много е ясно, че Господ иде. Сигурно и на небето стават съответни приготовления. Но на въпроса кога ще стане това, сам Господ Исус каза, че не е за нас да знаем деня и часа на идването Му. Тях Бог е определил. Колкото сигурно е Неговото идване, толкова е несигурно кога ще бъде то. Това ни заставя да бъдем винаги будни, да изпълняваме верно задълженията си.

Но ние знаем нещо много важно: как ще дойде Той. Отговорът е: като крадец. Няма да ни предупреди. Ще изненада света. Че времето на пришествието Му наближава, става очевидно от много предхождащи белези. Исус каза, че ще има глад по земята. Днес умират от глад десет милиона души всяка година. Голяма част от земните жители не си дояждат. Въпреки големите постижения на науката, болниците не са се превърнали в музеи, а се разширяват и модернизират. Би трябвало с течение на времето земята да изстива и да става по-спокойна. Тъкмо обратното, земетресенията се умножават. Живеем под заплаха от ядрена война, която ще превърне земята в безплодна пустиня.

Що е животът за Вас, драги читателю? За някои той е игрище. Хората могат да играят, да се веселят, да се наслаждават. За други той е мъчилище. Човек се мъчи, боледува, страда, преживява разочарования. За християните той е училище. Учим се да живеем, истински да вярваме, да си прощаваме. И още нещо: да се готвим за наближаващото събитие.

Нека Го чакаме, но не със скръстени ръце, а активно, дейно.

След миналата световна война, една жена чийто съпруг бил взет в плен, получила писмо от съпруга си, че е вече освободен и скоро ще си дойде. И какво направила тя? Дали застанала на прозореца, за да види пристигането му? Не, тя се запретнала за работа, да почисти основно къщата. Каква радост, мъжът й се връща! От вълнение не можела да спи.

Господ Исус иде. Иде за нас. Нека се радваме. Всяка мисъл за това велико събитие да ни пълни с ликуване. Иде Този, Който ни познава, Който се грижи за нас. Тази радостна новина ни нуди да се очистим, защото само чистите по сърце ще видят Бога.

Приема се, че известно време след грабването на църквата Господ Исус ще дойде на земята. Окръжен от ангелите и Своите ще се яви на облак и ще се спусне долу. Сега вече ще Го види ВСЯКО око. И тези, които Го прободоха. Това ще бъде голяма трагедия за Неговите врагове. Те ще се изпокрият където могат. Но земята ще бъде пълна с ангели. Те ще доведат всички пред престола на Съдията. Той няма нужда от свидетели, защото знае всичко. Целият ни живот е открит пред Него. Ще съди не греха, грешника. Не кражбата, крадеца. Не убийството, убиеца.

Преди Той дойде на земята предрешен като човек, инкогнито. Сега ще дойде в слава, такъв какъвто е. Преди беше слуга, сега ще бъде Господар. Преди беше сеяч, сега ще бъде жътвар. Преди беше работодател, сега ще плаща на работниците Си. Преди беше Спасител, сега ще бъде Съдия. Преди беше агнец, сега ще бъде лъв. Преди раздели времето на две епохи: преди и след Христа. Сега ще раздели човечеството на две групи: спасени и погиващи. Преди раздели човечеството по време, сега ще го раздели по място. Не ни се казва, че всеки ще се зарадва да Го срещне. Но ще заплачат всички земни племена и ще викат на планините да паднат и да ги покрият от Него.

Тогава ще има преоценка на всичко. Важни неща ще се открият като нищожни, гибелни, вредни. Много презрени и отхвърлени блага ща станат важни и необходими. Ще стане очевидно колко е гибелен животът без вяра.

Въпросът за идната съдба на света, за края на човечеството, е неприятен. Всички знаят, че всяко начало има и край. Това важи и за историята. Затова много рядко в компания става дума за смъртта и крайната участ на човечеството. При един такъв случай някой отсякъл: ”Със смъртта всичко се свършва. Край и след това нищо!” “Не е вярно, след смъртта иде съд”, казал друг. Това е възможно, но на земята има милиарди жители. Колко време ще трае този съд!?” “Но във вечността има достатъчно време.” ”Но кого ще съдят, като след смъртта няма нищо? Всичко се унищожава.” “Покажете ми къде има такова нещо: край и след това нищо? В науката ли? Във философията ли? Една наука ни води донякъде, но следват нови открития. Явяват се нови философски системи. В географията ли? Една държава завършва, следва друга. Нашата слънчева система свършва, следват други галактики. Как е в техниката? Откритията? Има ли някъде край и после нищо? Такова правило искате да приложите към човека, венеца на творението. Къде е вашата логика? Какво да кажем за изкуствата, музиката? Иде смърт, да, това никой не отрича. Но след смъртта иде съд. Който отрича това, няма логика!” За невярващия смъртта е скок в мрака. Кой разумен човек би желал това? С всеки ден се приближаваме до последния си час. А с това и до съда. На какво се дължи паническия страх от смъртта? На вътрешния усет, че има Бог и Той ще търси от нас отчет за земния живот. Библията ни учи, че вярващи и невярващи ще застанат пред Божия съд. Вярващите - за да получат награди. Невярващите - за справедлива присъда.

Един приятел ми разказа: пътувах с влак от Италия за Германия. Минахме през заледените северни кантони и навлязохме в Сенготарския тунел, дълъг 14 км. Изведнъж, напускайки тунела, пред нас се разкри чудна пролет. Разцъфтели дръвчета, цветя, приятна атмосфера.

Смъртта за нас е тунел. Отвъд ни чака нов, непознат живот във вечността. Какво ли ще бъде там? Сигурно животът там е зависим от живота ни тук.

На земята идем голи. Не носим нищо със себе си. Всичко получаваме. Нищо не е наше. Чуждо е. Употребяваме все чужди вещи. Редно е да носим отговорност за това, което имаме. Отговаряме пред себе си, пред нашите ближни, пред обществото, пред Бога. Отговорни сме за това, което вършим, но и за онова, което не сме сторили, а сме имали възможност да направим. Отговорността е нашето благородство. Децата, невменяемите, невежите, нямат отговорност. Самият факт, че одобряваме или осъждаме известни деяния доказва, че има отговорност. В един хотел постъпил пътник. Нощувал, хранил се в ресторанта като всички останали. След седмица съобщил, че напуска хотела. Управителят му представил сметката. Гостът останал учуден: ”Не знаех, че трябва да плащам” - казал той. Задържали го. Оказало се, че бил опасен луд, избягал от психиатрията.

Какво да кажем за земен жител, който живее, радва се на природата, труди се и ползва блага, но не мисли, че ще отговаря?

На вечеря в дъщеря ми се запознах с трима банкови чиновници. Един от тях ми разказа каква точно отговорност търси държавата от тях. “Ние нямаме право да харчим и стотинка по свое усмотрение.” Позволих си да запитам: ”Защо е всичко това?” Въпросът ми беше счетен за глупав. ”Парите са ценност и държавата за това търси отговорност.” ”Правилно, но според вас кое е по-важно: парите или животът?” “Разбира се животът. Парите могат да се спечелят пак, но животът не може да се върне.” “Много сте прав, животът е по-важен от парите. Държавата търси отговорност и отчетност. Но онзи, Който ни поверява животът, тази върховна ценност - аз Го наричам Бог. Как го наричате вие, аз не знам - няма ли един ден да потърси от нас отчетност - дали сме го употребили добре или сме злоупотребили?” Банковите чиновници ахнаха от изненада. Те не бяха мислили върху тази проста истина. ”Би трябвало да има отчетност” - признаха те.

Господ Исус иде. Божият съд наближава. Пред Него всички ще дадем отчет за живота си. Ще застанем открити, както пред лекар откриваме тялото си. Пред Съдията ще открием душите си. Това лесно ли е? Ще Му се представим такива, каквито всъщност сме.

Един човек ми разказва: ”През време на войната при спокойна обстановка седях в окопа и четях Библията си. Като разбра какво чета, един мой познат се развика: ”Защо четеш тази книга? Тя е глупава и пълна с противоречия. Никой разумен човек не я чете!” Отговорих му: ”Но един ден ти ще застанеш пред Бога на съд.” Оня се озлоби и започна да ругае. Аз млъкнах. На другия ден започна ужасна канонада. Гранати се сипеха върху нас, някои падаха в окопите. Когато огънят поутихна, тръгнахме да разчистваме окопите. Моят познат лежеше, двата му крака бяха откъснати. Притекох се да му помогна. На лицето му бе изписан неизразим ужас. ”Кажи ми, наистина ли ще има Божи съд?” - попита ме с ужас и издъхна.” Аз не бих желал да умра като него. А вие, драги читателю?

Затова е много важно да живеем така, както в съдния ден бихме желали да сме живяли. От нас не зависи кога ще свършим живота си и дали у дома или в болница, при катастрофа и пр. Но от нас зависи нещо много важно, а именно, какво ще бъде отношението ни към Бога и ближните, когато удари последният ни час.

Един мъдрец казал: ”Когато човек се ражда, всички се радват, а той плаче. Живей така, че като умираш, всички да плачат, а ти да се радваш!”