Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2016 06:00 - ЗАЩО СЪМ ХРИСТИЯНИН част 5
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 403 Коментари: 0 Гласове:
0



  Възкресението

Малко преди да предаде Богу Дух, Исус извика: “Свърши се”! Това, което смъртните Му врагове считаха за окончателно поражение, Господ преживя като Своя най-силна победа. Той довърши делото, заради което бе дошъл на Земята, с величествен успех. През целия Си земен живот Исус воюваше със сатана и неговите демони. На Голгота Той смаза главата на змията. Не е чудно, че тя му нарани петата. На кръста Исус победи сатана, вечния враг.

Христос умря на кръста и бе погребан. Но на третия ден, както беше предсказал, възкръсна. С това Той се издигна нависоко. Докато беше земен жител, Той можеше да бъде изтезаван, бит, разпнат и убит. Но сега стана недосегаем и печели победа след победа.

На земята самолетът е безпомощен и може да бъде разрушен. Издигне ли се във въздуха, той може да нанася удари и да разрушава.

Докато е на земята гълъбът може да стане плячка на лисица или котка. Издигне ли се нависоко, е спокоен за живота си.

Историята ни разказва много победи, но няма победа като Христовата. Много открития са ставали през вековете, особено през нашия, но Господ Исус направи най-великото: откри ни вечността. При някои земетресения в океаните се надига мощна вълна. Тя се движи с шеметна бързина и обикаля няколко пъти земното кълбо.

Така и възкресението като силен взрив образува мощна духовна вълна, която вече хилядолетия обикаля нашата планета с неотслабваща сила.

Какво виждаме веднага след Христовото възкресение? Група изплашени жени плахо пристъпват рано сутринта
към Христовия гроб. Искат по обичая да помажат мъртвото тяло, с което се забавя тлението. Те се притесняват кой ще отвали камъка от гроба, дали римската стража няма да ги върне. Напразни страхове! Небесен ангел седи върху отваления камък. Той показва на жените мястото, където е лежал Исус. Но самият Исус го няма, възкръснал е. От това място вестта се разнесе, за да стигне и до нас днес.

Като беше погребан, Исус влезе в царството на смъртта и я победи, като възкръсна. Животът победи смъртта. Истината победи измамата, която трябва да признае поражението си или да се самоубие. Смъртта е победена. Тя не е плашило, а открит вход към вечността. Тя е покорна слугиня на победителя. Без възкресението светът е гробище на отчаяни хора. Сега възкресението е място на надежда. Възкресението на Исус Христос има голямо значение за нас. Нашият вечно жив Спасител е Господар над греха и смъртта.

След възкресението по света се разнесоха две версии, които взаимно се изключваха. Първата беше, че докато стражарите са спяли, Христовите ученици са откраднали тялото от гроба. Това войниците много добре видяли, докато спали. Кой разпространява този слух? Това бяха фарисеите, садукеите, лицемерите, предателите, рушветчиите. И как ги възнаграждаваха? С похвали и пари, с много пари.

Другата вест беше, че Господ Исус наистина възкръсна. Кои носеха тази радостна вест? Апостолите, мъчениците, верните свидетели на спасението. И каква беше тяхната награда? Гонеха ги, биеха ги, разпъваха ги на кръст, намазваха ги със смола и ги изгаряха живи, хвърляха ги на зверовете. Не е чудно, че през вековете човечеството е вярвало не на предателите, а на апостолите; не на убийците, а на мъчениците за истината. Възкресението ни уверява, че последната дума има не измамата, а истината; не смъртта, а вечният живот. Гробът на Исус е празен. Исус не е там. Той е всемогъщият владетел на всемира. Неговият празен гроб ни уверява, че един ден всички гробове ще бъдат празни. Сега светът е враждебен на Бога. Но Бог взема това почти невъзможно състояние на нещата, прибавя към него чудото на възкресението и Своята благодат и превръща изпитанията ни в победа и скърбите в радост.

В една голяма катедрала се провеждало тържествено богослужение. Внезапно един луд излязал напред, прекъснал проповедта на пастира и извикал: ”Както Самсон събори стълбовете и изгони филистимците, така и аз ще съборя главната опора на тая катедрала и вие всички ще измрете” и обгърнал стълба. Настанал смут. Пастирът казал: ”Не се тревожете, нека опита.” Лудият бързо изчезнал и богослужението продължило.

Историята ни учи, че е имало мнозина, които са се опитвали да премахнат Христовото дело, но без успех, защото Господ Исус Христос заявява: ”Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат”!

Християнството пребъдва, и то с увеличаваща се мощ. И ще пребъдва докато Божието царство не дойде на земята, както е на небето.       
Възнесението

До Възкресението Господ Исус живееше само на земята. Занимаваше се със земни проблеми. Общуваше с човеци. След възкресението Си, в продължение на 40 дни, застана на по-високо равнище. Беше между небето и земята. От време на време се явяваше на Своите, разговаряше с тях и пак изчезваше. Живееше един вид на земята и над земята. Това време Той използва за да насърчи учениците Си, превърна тяхната уплаха в сме-лост, обясни им някои неща, които те дотогава не можеха да разберат. Те приеха твърдата увереност, че Той е Победител. Училището, което Исус води три и половина години, вече се закриваше. Сега учениците можеха да останат апостоли, благовестители, мъченици. На 40-тия ден Исус изведе за последен път учениците Си. Минаха край Гетсиманската градина, свързана с тежка духовна борба и победа; отидоха на Елеонския хълм и чуха последни прощални думи. Поклониха се. Като ги благославяше, Исус се издигна тържествено нагоре. Той видя Голгота, Витания, Ерусалим, Палестина - Своето Отечество, земята, за чийто живот даде живота Си. Облак Го скри от всеки земен поглед.

Исус се възнесе с благославящи ръце, а би трябвало да покаже юмрук на враждебния свят. При рождението Му във Витлеем ангели пяха с радост. Сигурно при възнесе-нието голямо множество ангели и небесни жители приветстваха връщането Му на небето като величествен триумф.

Онемяли и с трепет учениците наблюдаваха издигането Му. Но ето, ангели застанаха между тях и им казаха, че няма полза да гледат към небето. Възнесеният ще се върне, както си беше отишъл. Тяхна задача сега беше да се върнат в Ерусалим и да чакат изливането на Святия Дух.

Възнесението беше раздяла, която обикновено е свързана със скръб. Но тази беше наистина с радост. Апостолите знаеха, че Учителят отива на коронясване и прослава. Нещо повече, Той отива да им приготви вечни, неръкотворни обиталища. Небето е нашият бащин дом. Всъщност радостта, която имаха учениците, беше отражение на небесната радост.

Възнесението на Исус има голямо значение за нас. До него Исус беше небесен представител на земята. Сега е земен представител на небето при Отца. До възнесе-нието Той беше телом на земята, а духом на небето. Сега е телом на небето и духом на земята. Над нас има невидим свят, пълен със слава. Затова се стремим към него и го ожидаме с любов. Исус се върна на небето, за да бъде винаги при Отца. Там се застъпва за нас. Дава ни благодат да се пазим от грях. Неговата служба на небето прави възможна нашата служба на земята като свидетели чрез Святия Дух.        
    Святият Дух

Малко преди да завърши земния Си живот, Господ Исус обяви на учениците Си, че скоро ще ги напусне. Това бе като бомба за тях. Те се разтревожиха. Какво ще правят без Исуса? Та Той е всичко за тях! ”О, бъдете спокойни”, уверява ги Исус. Ще ви пратя Един, Който ще ви води и утешава: Святият Дух. Той напълъно ще Ме замести. Чрез Него ще Ме имате навсякъде и всякога.

Пречуден е Божият план за спасението на грешният човек, да го изтръгне от лапите на греха и да го върне в обятията Си. Бог изпрати единородния Си Син, за да бъде разпнат вместо нас, а след това изпрати Святия Си Дух, за да ни ръководи и ни даде дарби и любов. Какъв вели-чествен факт! Святият Дух, третото лице на Троицата, се излива в сърцата на вярващите! Така имаме дока-зателство, че над нас има висш духовен свят, от който произлизат всички благословения. Там е нашата истинска Родина.

Учениците, заедно с други, общо 120 души бяха събрани в една горна стая. Там се молеха. Внезапно със силен шум слезе Святият Дух във вид на езици, като огнени. Всички се изпълниха с духовна сила и благодат. Радостно славеха Бога и говореха на други езици според слушателството, което ги обикаляше. Прогласяваха разпнатия и възкръснал Исус. Обладани от чудно братолюбие, те не можеха да се разделят и бяха винаги заедно. Така се основа първата комуна, където всеки получаваше това, което му беше нужно. Изливането на Святия Дух е изливане на Божията любов в подготвеното човешко сърце. Божието влияние нахлу в света. Чудна духовна сила облада вярващото сърце. Бог направи човека от пръст, но му вдъхна от Себе Си дихание на живот. Така човек стана живо същество. Господ Исус изгради Своето общество от обикновени хора, такива като нас. Но им вдъхна Святия Дух и се образува църквата.

Чрез Святия Дух Бог дойде дълбоко в сърцата ни, вложи в тях духовни дарби, чрез което произвежда духовен плод. Това грешният човек не познава.

Святият Дух участваше при сътворението. Тогава Той се носеше над пустата и неустроена земя. В оригинала мисълта е следната: както квачка лежи над яйцата, за да се излюпят пиленца, така Святият Дух почива върху неоформената земя, за да получи живот. И скоро се поя-виха растения, животни. Накрая дойде и човекът. В Стария Завет често се говори за Святия Дух. Пророк Езекиил във видение съзира как Той съживява мъртвите кости по бойното поле и ги превръща в бойна армия.

При кръщението на Исус Святият Дух се яви във вид на гълъб. На Петдесятница Той изпълни делото Си като роди църквата. Неговата пълнота в духовния живот наричаме духовно кръщение. Той е нашият учител. Обяснява ни важни истини от Словото и живота. По природа ние сме земни същества. Духовните истини за нас са чужди, трудно разбираеми. Чистият човешки разум е було, което закрива някои духовни истини. Така например четем в Словото, че “Кръвта на Господа Исуса Христа ни очиства от всеки грях.” Тази истина за светския ум е безумие. Но Святият Дух ни учи, че се касае за велика, невидима духовна сила, която действа вътре в нас като пречистващо и защитно средство. Святият Дух ни учи, че рождението, животът, делото, смъртта и възкресението на Исус не са само исторически факти но и славна победа над злото, победа, която е на наше разположение. Святият Дух е наш придружител.

Вярващият не знае що е самота. Винаги има до себе си Бога с Когото разговаря и споделя всичко. Той е наш Утешител. При скърби и загуби ни дава това, което сме изгубили или ни дарява с нещо по-добро. Разбира се, не всички Го имат в еднакъв размер. За едни Той е като чаша вода, която утолява жаждата и насърчава в трудности. За други е като река, по която плуват лодки и създават приятна обстановка. За трети е като море, което изпълва всемира с благодат. От пребогатото сърце на Святия Дух бликат за покорните Нему множество дарби.

Особен белег на Святия Дух е Неговият плод. По това се познава Божието чадо, че дава плод и то много плод. Всъщност, той е плод на многообразната Божия благодат. Огромно впечатление прави дързостта, с която Святият Дух изпълва Своите за свидетелство. Свидетелят е готов не само да благовества, но и да страда, да се жертва.

Святият Дух изпълва света. Влияе върху земните жители. Даже невярващите Го чувстват. Приемат благородни подбуждения, чувстват недоволство от себе си, виждат, че им липсва нещо и т.н. Това е тъй наречената ”предварителна благодат”. Духът създава глад за Бога, за спасението на душата. Окръжава ни тъй близо, че много пъти даже не Го забелязваме. Така при тихо време не забелязваме въздуха. Децата в утробата не знаят, че имат майка.

Невярващият се радва на мир, когато няма изпитания, а християнинът, въпреки тях, поради силата на живеещия в него Святи Дух. Живеем в свят, който не познава Бога. Често срещаме противодействия. Как можем да бъдем спокойни и уверени? Къде е тайната на нашата победа? Тя е в присъствието и силата на Святия Дух в живота ни.

Църквата винаги е имала разбиране за Святия Дух. Но с течение на вековете то става по-пълно, по-съвършено, расте като многовековен дъб. Много важна е истината, която апостол Павел ни разкрива: “Вашето тяло е храм на Святия Дух”. Колко чисто трябва да бъде нашето тяло! Колко святи нашите мисли, колко богоугодни нашите дела, колко благородни нашите думи! Нека никога не забравяме тази величествена цел и свята задача.  



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 1446009
Постинги: 2442
Коментари: 24
Гласове: 1695
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031